Христо Ганов

Христо Александров Ганов е роден на 3 януари 1938 г. в с. Брест, Плевенска област. Завършва Първа мъжка гимназия, а висше (медицина) в гр. Пловдив.

Работи като лекар в Ардино, Кърджалийска област, след което е редактор в ДИ “Христо Г. Данов” (1966-1969). След това една година е журналист във в-к “Народна младеж”, 1971-1974 г., редактор е в сп. “Дружба”, зав. отдел към Дирекция “Творческа” при ДО “Българска кинематография” (1974-1981), референт в Съюза на българските писатели (1981-1985), редактор и отговорен секретар в сп. “Пламък” (1985-1993), административен секретар на СБП (1994-1998). Бил е административен секретар на СБП и главен редактор на алманах “Мизия” – издание на Дружеството на писателите – Плевен. Рецензент и редактор на десетки поетични книги.

Издадени книги с поезия: “Самооткритие” (1966), “Същност” (1967), “Червени есени” (1972), “Времето е път” (1975), “Следобед” (1982), “Суеверие, наречено Любов” (1986), “Антизвезда” (1987), “Кафяви острови” (1987), “Лична азбука” (1988), “Студеният връх на огъня” (1992), “Евангелие за българи” (1996), “Цвят и дума” (стихове, посветени на българските художници, 1997), “Почернели отблясъци” (1998), “Случайната сълза в окото” (2007), “Вървя към дъжда. Избрана лирика” (2008), “Тъмни искри” (2013), “Белези” (2015), том литературна мемоаристика “Животът на думите и думите на живота” (2003); “Премълчани думи и похвални слова” (в два тома, 2011).

Превел е поемата “Стена” на литовския поет Юстинас Марцинкявичюс. Автор е на текста на три музикални оратории на композиторите Александър Йосифов, Александър Текелиев и Милко Коларов (едната от които печели анонимен международен конкурс) и на кантата “България и Русия” на композитора Димитър Николов.

Сценарист на десет документални научнопопулярни филми и филмови импресии.

Негови поетични творби са преведени на над десет чужди езици, награждавани са в национални и международни конкурси. Носител на националната литературна награда “Георги Джагаров” за 2014 г. Заслужил гражданин на Плевен.