Александър Пушкин

Александър Сергеевич Пушкин е руски поет, драматург, литературен критик, историк, публицист и белетрист от периода на Романтизма, смятан от мнозина за най-значимият руски поет и основоположник на съвременната руска литература. Той не само подкрепя някои от идеите на декабристите, но и засяга основните социални проблеми на своето време.

Роден е на 6 юни (26 май стар стил) 1799 г. в Москва и е кръстен на 19 юни в църквата “Богоявление” в Елохово. През есента на 1811 г. постъпва в новооткрития Императорски царскоселски лицей в днешния град Пушкин. Там той преживява Наполеоновата война от 1812 година и за пръв път показва своя поетичен талант. Завършва през юни 1817 година, получава граждански чин колежки секретар и е назначен за чиновник в Колегията на външните работи в Санкт Петербург. През следващите месеци той става редовен посетител на театрите, участва в събранията на дружеството “Арзамас”, а през 1819 година става член на литературно-театралното дружество “Зелена лампа”, свързано с декабристкия Съюз на благоденствието. През лятото на 1817 година за пръв път посещава имението на майка си в Михайловское в Псковска губерния, където по-късно е интерниран за две години.

Макар че не участва в дейността на декабристките тайни организации, Пушкин е в приятелски отношения с много техни активни членове и става автор на политическите епиграми и стихове “К Чаадаеву” (1818), “Вольность” (1818), “Н. Я. Плюсковой” (1818), “Деревня” (1819).

През 1837 г., затънал в дългове, докато според слуховете жена му е замесена в скандална любовна връзка, Александър Пушкин призовава на дуел смятания за неин любовник Жорж Дантес. По време на дуела и двамата са ранени, но Пушкин смъртоносно. Той умира два дни по-късно.

Творбите на Пушкин са писани под влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Много от неговите произведения са считани от критиците за шедьоври. Самият Пушкин предпочита романа “Евгени Онегин”, който пише в продължение на няколко години. Той е един от малкото поети или писатели, които болшевиките не забраняват, когато идват на власт, може би отчасти дължащо се на факта, че Пушкин самият е бунтар и е в конфликт с правителството поради политическите си убеждения. Дори кръщават Царское село на него.

Творчеството на А. С. Пушкин дава основа за много музикални произведения, например операта на Чайковски “Евгени Онегин” (1879) или “Борис Годунов” на Мусоргски (1874). Много от творбите му са екранизирани.

Множество градове по света имат паметници на поета. Най-много те са в Русия, като Москва и Санкт Петербург имат по няколко.