В онзи сън съм река

В онзи сън съм река

В онзи сън съм река. С мисълта да се влея,
се подхлъзвам по облите камъни и препъвам очите си.
После дълго потъвам в дълбокото. Там се живея.
И се любя с морето насън. Любовта ми е ничия.

Нощем дълго приспивам вира и му шепна отнесено.
Той така се бои, че е нощ... Тъмнината го плаши.
Затова нощем тихичко пея най-детските песни.
А си мисля – да бъдеш дете е красиво, но страшно.

В онзи сън съм река и отглеждам тъга, и я помня.
Тя гнезди всяка пролет в тръстиките. Плахо наднича.
И нали съм река, й отстъпвам венчалната рокля,
дето пазех за себе си, но така и не съм я обличала.