Усмихнатите разкази на Гергана Стоянова

“Рибки мренки” е първата книга на Гергана Стоянова – талантлива авторка, отраснала край бургаското море. Тя, авторката, е още едно потвърждение, че за да пишеш добре, не е нужно непременно да си отгледан в литературен инкубатор от литературни орисници. Просто трябва да си одарен с талант и да отвориш вратата пред него. И да се грижиш за него, да го отглеждаш и обогатяваш. И още нещо –  трябва да имаш сетива за пъстрия живот, който се люлее край тебе. И очи – да надникваш в скритата същност на героите си. И, както казва на едно място големият наш поет Валери Петров, ако имаш в окото една песъчинка, която пречупва светлината и ти виждаш образите от по-друг ъгъл, обречен си в творбите ти да има усмивка –  весела, добра, иронична или саркастична, галеща, или укорна. Явно, Гергана Стоянова е родена с такава песъчинка в окото. И затова под заглавието на книгата й пише “Усмихнати разкази”.

Макар че, когато ги прочетат, една част от читателите, открили между страниците нещо от себе си, ще се усмихнат с твърде кисела оцетена усмивка. Защото главната тема в тези разкази е вопиющото несъответствие между външното лустро и пълната духовна празнота на персоните. Между материалното им имане и нямането на нищо друго. Четем тези разкази и се питаме, щастливи ли са тези хора или са нещастни от вечното съревнование “кой е по по най?”. И което е най-характерно за тези разкази, авторката не морализаторства, не произнася директни присъди. Тя умее да описва, да ни показва и разказва и да ни оставя сами да усетим и оформим отношението си към героите и събитията. Може би несъзнателно, а може би съвсем съзнателно, така тя прави по-деен и по-ангажиран диалога автор-читател.

Тема на Гергана Стоянова са още необузданото мъжко самочувствие и нереалистични родителски амбиции. Тук можем да споменем разказите “Мъжкарят” и “Психосоциалното развитие на детето”.

Други път авторката се вглежда в просто смешни истории, не винаги приятни, но даващи повод по-късно да си ги спомняме и разказваме с усмивка. Такъв е, например, разказът “Любовните несполуки на един порядъчен мъж”. Или чаровно кокетната история, описана в “Моят съпруг и аз, неговата дъщеря”. Или в “Аз, Станчо, Тошко и пържените картофки”. Смешни неща, разказани живописно и увлекателно. Нали, колкото и да е модерно да се мръщим, човек има нужда и да се засмее.

Другаде предизвикват усмивка досадни житейски недоразумения, от които и героите на Гергана излизат също с усмивка, макар и с едно на ум. Тук не мога да не спомена “Русокоса на терасата” и “Грешка”. А “Кафето и кръвното налягане” ни подсеща, че понякога твърде лесно и без много да му мислим, капитулираме пред съблазните, които ни дебнат.

Гергана Стоянова умее да разказва увлекателно, живописно, живо и диалогично, сякаш съвсем непринудено разговаря с някого. Словото й тече леко, заредено е наистина с една чиста усмивка, която, обаче, те подсеща да потърсиш, какво се крие зад нея и дали не е като в онази поговорка: ”Думам ти дъще, сещай се снахо!”.

Гергана Стоянова има стръв да разказва. От всеки ред си личи, че обича да разказва. И за щастие –  че умее хубаво и умно да разказва. Тя пише малко странно. Привидно не бърза. Оставя сюжетите й да отлежат някъде дълбоко у нея, да узреят, да се избистрят, износва ги.. И тогава се залавя. И след месец има достатъчно написано за книга и половина! Важното е, че написаното е стойностно.

Споменах някои от темите в нейните разкази. И ако искаме да си представим накъде ще я отведе талантът й, трябва малко по-внимателно да прочетем първия и последния разказ в тази книга –  “Рибки мренки” и “Една студена вода”.

За мене беше истинско удоволствие, по-точно беше ми радостно да редактирам разказите в “Рибки мренки”.

В края искам да кажа, че трите малки лирични есета, които са в началото, оставихме, макар да са от един по-ранен период в творчеството на Гергана Стоянова. Но те са свидетелство за нейното топло синовно отношение към нашия Бургас.

 Работата над книгата ни срещна и с една прекрасна талантлива дама, архитект по диплома, инструктор по сърф по сърце и събирач на малки цветни камъчета, от които извайва прекрасни картини... Една от тях увенча корицата на книгата, която днес представяме. Благодарност и аплодисменти за Рада Стоянова!

С риск да ме обвинят в, как се казваше, “продуктово позициониране”, не мога да не отбележа прекрасната ни работа и сътрудничество с издателство “Либра Скорп” и Петра Лимоза, със свой принос в раждането на “Рибки мренки”.

С това моето участие в представянето на “Рибки мренки” приключи. Авторката Гергана Стоянова е ваша –  да я попитате, ако има какво, да поприказвате и да вземете автограф от нейната първа премиера. Избегнете въпроса “Какви са вашите бъдещи творчески планове?”. Бъдещите й планове вече са изпълнени. Разказите за следващата й книга вече са готови!

Ваньо Вълчев
На премиерата на сборника с разкази “Рибки мренки”, в Дом на писателя, Бургас, 22 октомври 2020 г.

--------------------
Гергана Стоянова, “Рибки мренки”, разкази, Б., 2020.
--------------------