Точката

Точката

Тръгваш от точката, кой би предположил –
ще повториш търпението на ембриона –
защото си или много глупав, или знаеш
какво слага точка: накъсаните сънища
за белези, гледани само на тъмно,
упорство на втората възглавница – някой
да плаче вляво в главата ти. Колко е вървял
дотук, какво е хващал е без значение,
има обаче думите за преди молебен
и други за след аутопсия, а между тях
и отпечатъка, който полага край –
хартията, пресечката,
която няма вече никой да запълни.