Спомен

Спомен І

Тя дойде със младостта си в късната ми есен.
Държах последните останки от страстта.
Тя ги взе!
Достолепно!
Насън ли е било,
мечтал ли съм
или се беше случило?
Не знам! Сега посред зимата ми...
Но спомням си...

------------

Спомен ІІ

Тя ме завладя във младостта ми
със знойното си лято.
Казваха презряла хубавица
и ни гледаха подигравателно,
ала любовта ни ги загърби.
Дълго щастливи бяхме.
Сега сме разделени.
Тя е в небитието.
А аз си спомням...

------------

* * *

На Йордан Кръчмаров

Спомни си, Господи!
С моята риза бе облечен
когато Те разпнаха.
А Ти в ада ме пращаш.
Помилуй! Помилуй...
Като митаря те моля.
Грешен съм. Но нали
за нас възкръсна – за тези
които си давахме ризите.
Само тя остана в гроба Ти – празния.
След години парчетата
от кръста купуваха,
но никой не си спомни за ризата.