Животът ми – същинска приказка!

* * *

Животът ми – същинска приказка!
С добрите и със лошите страни.
Във нея има замъци и принцове,
блата и жаби, вещици, змии...
Такива приказки отнемат време.
Аз моята я пиша от дете.
И докато развръзката подеме
почти настигнах трийсетте.
Ала дори набързо да разлистиш,
ще видиш много светове.
Вълшебни феи, смели рицари,
очи страхливи и добри ръце.
Пътеки има – дълги, закривени,
гори със ручеи и пещери.
Полета – заслепяващо зелени.
Уханни утрини. Мъгливи дни.
Повярвай, всичко е реално.
Не съществуват паралелни светове.
Животът е илюзия голяма -
уж имаш време, ала всъщност не.
Аз знам, че някой ден ще мигна -
зад мен ще има куп години.
Пред мен – не повече от десетина.
Какво от туй, щом смисъл има.
Продължавам да си пиша редовете.
Наближавам вече трийсетте.
А някъде... на педя от сърцето ми
ме рита мъничко краче.