Разпадането на българския родов космос в повестта “Гераците” от Елин Пелин

Елин Пелин създава своята повест “Гераците” като предупреждение за силата на човешките изкушения в една епоха, в която любовта и разбирателството между хората се заменят с властта на парите. В началото на ХХ век мощно навлизат новите обществено-икономически отношения, които прегазват и старите порядки, и стария морал. Има нещо неумолимо и безвъзвратно в нахлуването на новите социални отношения, с които се утвърждава и един нов морал.

Разпадането на българския родов космос настъпва с установяването на разделението на труда. Патриархалната задруга се разпада под ударите на новите социални закони. Повестта “Гераците” е художествен израз на едно обективно историческо време. Писателят не се обявява против неговия ход, но тъгува по морални добродетели и нравствени ценности, които се изгубват в новото време. Ако разпадането на родовия космос не се е отразил така болезнено върху душите на хората, Елин Пелин не би идеализирал миналото.

С каква симпатия пише той за идиличното време, в което всички заедно обработват земята и се радват на плодовете на общия труд. Старият Герак с радост събужда многолюдната челяд в топлите летни дни, в които кипи усилена жътва. Разпадането на родовите отношения идва със стремежа всеки да заграби повече за себе си, да използва труда на другите. Това поражда отчуждение и раздяла, омраза, ненавист, първични страсти, безнравственост в отношенията между най-близки хора.

Повестта “Гераците” е класическа творба, в която художествено авторът разкрива нравствената разруха, настъпила в резултат на разпадането на родовите отношения. Отчуждават се братя от братя, деца от бащи, разочароват се един от друг най-близки хора. Понятието родов космос включва представителите на големия род на Йордан Герака, които дълго време живеят в разбирателство, сговор и мир. Нищо не смущава изградената с години патриархална идилия. Всички се подчиняват на волята на най-възрастния, а той им отговаря с обич, топлота, признателност, осигурява им добро бъдеще.

Йордан Герака събужда сутрин синовете си и с изпълнено с радост сърце казва: “Ех, че време ли се отваря. Ще се къпе пак в човешка пот майката земя”. Няма по-щастлив от него, когато всички се разбират и работата е спорна. Нетрайно е щастието на Герака, осъден да изживее голямата човешка трагедия, в която синовете му се отчуждават един от друг, сбиват се, изгубват честта и уважението. Родът Гераците е бил известен не само с богатството, но и с името на честни хора. Затова така болезнено дядо Йордан преживява момента, в който са откраднати неговите пари: “Като че не парите на стареца, а честта на целия дом беше открадната.”

В старото патриархално време честта е по-ценна от богатството.

Разпадането на родовите отношения идва не заради това, че баба Марга умира, а защото трайно в обществото се насаждат нови социални закони. След като най-малкият син Павел отива в града и остава на свръхсрочна служба, отчуждението му от селския труд е напълно естествено. Не го привлича грубата селска работа, която е трудна и неблагодарна. Този житейски факт става катализатор на действието в повестта. Павел се връща на село, за да иска скритите пари на баща си. Божан, най-големият брат, предусеща, че дядо Йордан може да ги даде на Павел и побързва да ги открадне. На базата на това сюжетно развитие авторът разкрива идеята за голямата морална разруха, която настъпва в дома на Гераците с разпадането на родовия космос.

Божаница и Петровица непрекъснато се карат с Елка, която физически е слаба и крехка, че не й е спорна работата. Те се карат и на малкия Захаринчо, защото той е незащитен от бащинска грижа и закрила. Божан е недоволен от задругата, тъй като той работи най-много, а собствеността е обща. Петър е мързелив и безотговорен, прекарва времето си в кръчмите, а Павел отдавна е в града, далеч от полската работа. Обидите и оскърбленията към Елка и Захаринчо са болезнено преживени от дядо Йордан, който не желае злото да бъде дом на душите на неговите деца. Въпреки това в дома на Герака настъпва неразбирателство: “В къщи изпълзяха змии, незнайно откъде, сръдни, недоразумения, крамоли и отровиха мекия домашен покой, сладко сгряван толкова дълги години от любогрейната топлина на общото огнище.”

Тревога нахлува в душата на Герака, който не е вярвал, че ще дойде време на егоизъм, алчност, недобронамереност. Напразно старецът търси причините за отчуждението между близките му: “Ако беше си дома Павел – мислеше старият Герак, – тая работа нямаше да бъде така.”

Разделението на труда, превръщането на нравствените добродетели в пороци в някои от героите – Божан, Петър, Павел, са причините, поради които настъпва бърза и необратима промяна в отношенията в семейството. Алчността и скъперничеството на Божан са потресаващи по своите размери, те довеждат до пълната нравствена деградация. В края на повестта Божан вече няма близки хора, той мисли само как да увеличава имотите си и да получи по-голяма печалба, как да заробва другите с властта си.

Вследствие разпадането на родовите отношения Петър още повече се отчуждава от селската работа. Черната необработена земя го плаши, защото тя изисква труд, постоянство. Лесният, повърхностен и безотговорен живот е по-привлекателен за него.

Разпадането на патриархалната задруга е един естествен исторически процес, който би бил безболезнен, ако героите са носители на истинските български народностни добродетели. Драмата на стареца е в това, че децата му са отчуждени помежду си, но са отчуждени и от другите хора, от земята, от труда. Новите поколения не съхраняват стария морал с трудолюбието и сакралната привързаност към родната земя.

Реализмът на Елин Пелин е сполучлив художествен стил, в който писателят, използвайки житейския си опит и таланта си, разкрива бита и душевността на българина. Новото “разделно време”, което е изобразено в повестта, разделя хората на два типа – бездушни хищници и духовно наранени, обидени и разочаровани труженици. Затова с такава симпатия е описана Елка, една невинна жертва на новия безскрупулен морал на Гераците. Старият Герак събужда болезнено усещане у читателя за безпомощност, безсилие, изоставеност. Захаринчо със своята детска невинност поражда мъчително усещане за неизвестно бъдеще и социална безперспективност.

Пътят на Гераците, вследствие на разпадането на родовия космос, е път на нравствена разруха, изживяване на човешка трагедия, отчуждение и раздяла. Писателят хуманист предупреждава за опазване на народностните добродетели и нравствени ценности.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.