Целият свят е прав лунен лъч

* * *

скоро целият свят е прав лунен лъч
само това виждам
от устата на жълтия тигър.
Все пак, не искам съжалението ти –
когато небето свети в прехапано оранжево
всичките му рани се превръщат в пчели –
иди и чуй истинския му рев,
как разбива слънцето като пакетче ментолки
приклекнал под гигантски лунен прозорец
той расте до височина на сталактит
разяреният му език разбърква млечните облаци
и те умират върху набръчкани му плажове

ако ме видиш на черните стълби,
дръпни сините ми ръце
в размразена лампа
времето се е превърнало в негов костюм –
помоли тигъра да ме пусне

той слуша как птиците летят –
устата ми потъмнява като пистолет;
в китките ми пукат гневни мравки
тези облаци,
които той превърна в лошо сърцебиене, е
матракът ми се бушува срещу рамката на леглото
като луд будилник

той изяде главата ми
мислите му не правят нищо облачно
освен да висят накриво от карираната му глава
искам да ми пораснат собствени глави
в които да пъхна сламка и да смуча смеха си
напукан като тарантула на магистрала
Ще изчезна в себе си, преследвана от кръвожадни мисли
ще се скрия под пианото,
заобиколена от сребърните лица на ноември.
Имам още два месеца, за да спечеля дъха си
И да порасна в пропорциите на студен кон;
с коса, по-тежка от всякога