“Метеорологична прогноза...”

“Стихоанализа” е озаглавила най-новата си засега поетична книга Наталия Недялкова, дело на издателство “Либра Скорп”, Бургас. В нея авторката разкрива градацията на мисълта в отделните й части, съграждащи общата канава на творческото търсене: “От седем зрънца истина”, “Вътрешна архитектура”, “Величави относителности”, “Наръчник за опитомяване на дракони”, “Бродяжни песни”. В уводните си думи редакторката на сборника Роза Боянова отбелязва: “Бродейки във времето, следвайки параметрите на общия ни праезик, поетът лекува със святото слово, повтаряйки божествените истини: Оглеждам се в себе си – виждам света. Пренаписвам себе си, да науча небесния правопис”. И наистина – авторката е пътник в света на своето време, в което вечното минало, крехкото настояще и безкрайното бъдеще се сливат в единно цяло по пътя на познанието. Върху хоризонта на познанието там, където го търсим на крилете на свободния стих. Където реалното и мистичното си дават среща в душата на твореца:

Свалям тежките обуща
на житейския опит,
за да превърна крачките му
в стихотворни стъпки.
И да вървя по пътя.
Онзи път, който има сърце.
“Със стихотворни стъпки през живота”

Характерна черта в книгата е изповедността. Чрез нея авторката ни запознава със своите мисли и чувства; със своите открития при срещите й с мистичната реалност и поредния полет на мисълта. Дава воля на разсъжденията си за света далеч от познатото ни битие и обобщава видяното в съзнанието й като знак да продължим напред в лоното на доброто. Без да се боим, че може някога да изберем погрешната посока в нашия път към нетленните истини. Книгата е автопортрет на една неспокойна и търсеща личност, каквато е Наталия. По страниците откриваме разсъждения за нашето съществуване. С какво да го осмислим в тленното си битие и какво означава вечността. Скиталчеството в търсенето на вечните истини ни припомня за Ахасвер, койта се връща, уморен и изстрадал, в началната точка на своя неравен път през времето и годините. Какво представлява светът, който обитаваме? Има ли в неговата многостранна същност място, където личността да намери сама себе си, преминала безброй митарства? И към какво се стреми самата личност, водена от нестихващата борба между доброто и злото; между вечното и мимолетното, между битовата реалност и мистичния полет на мисълта над планетата Земя, която обитаваме само временно?..

Книгата “Стихоанализа” илюстрира нагледно как психологията на личното “аз” посредством словото извежда на преден план съкровените кътчета в душата на поета. А той от своя страна ги подрежда, сякаш цветна тематична палитра, на читателското множество. Както отбелязва самата авторка, “в Музея на илюзиите се оглеждам за най-екзотичния експонат – реалността”. Реалност, пречупена в светлосенките на търсените поетични истини, съставящи понятието за живота. И на илюзиите за него, тъй като той не може да бъде поставен в еднозначна рамка. За едни от нас представлява процес на вечно търсене кои сме ние и защо съществуваме – това е неговото динамично “аз”. Лице, което не търпи статичността и еднообразието. За други е познатата монотонност от календара, отронващ от себе си лист след лист от отреденото ни време.

Направи добро,
пък го хвърли на вятъра.
Нека някой ден
небето да е купесто,
не от тъмни облаци дъждовни,
а от пъстри безтегловни хвърчила.
“Безтегловност”

Книгата на Наталия е изтъкана от търсене на истините за редица философски въпроси, които са втъкани в проверената житейска мъдрост. На първо място – какво е човекът – наш съвременник. Към какво се стреми най-много? Отговорът не може да е еднозначен и универсален, но преди всичко от познатата реалност да надникне в бъдещото време и да го моделира по свой образ и подобие. Днешният ден да му бъде отгърнатата нова страница след миналото, когато с делата си е търсил смисъла на разумното съществуване. Това е вечният кръговрат, през който са минали и ще минат хилядите поколения, получили от Всевишния правото да шестват на планетата, да я опознават и облагородяват. Тяхната сила е в познанието за нещата и най-вече – на превръщането на идеята в реалност. На съзиданието, преминало през неизброими превратности сред вечната борба на доброто със злото. И на разумната мисъл, обричаща всяко ново начинание в победа.

“Стихоанализа” е и нов етап в поетичното развитие на Наталия Недялкова. В нея среща си дават дълбокото познание на житейските закони с неспокойната, търсеща мисъл за значението на нещата. На поетичната дарба с философския подход при разглеждането на темите. Сигурен съм, че тя бързо ще намери път към читателите от различни възрасти...

------------
Наталия Недялкова, “Стихоанализа”, изд. “Либра Скорп”, Б., 2023.
------------