Мъчат ме думите

Мъчат ме думите

Мъчат ме думите. Пиша на мама.
Пиша за мама, а мама я няма.
Мама отиде нейде оттатък,
где няма връщане, няма остатък.
Вечер ме гледа, там от небето,
като звездица в небитието.
Чувам да дума, дума след дума:
“Срещнеш ли мъка, сине, по друма,
наведи чело, целуни ръка.
Човек е човек, за да разбира.
Пръстта ни ражда и ни прибира!”