Летен дъжд

Летен дъжд

Обичам когато топлият летен дъжд
изсипва се напук на слънцето горещо,
а после спира някак изведнъж,
сякаш спомнил си за друго нещо.
На свежата му мокра, макар и кратка ласка
цветята благодарни с ухание отвръщат
изправят стъблата си те изморени
и глътката прохлада на дъжда поглъщат.

Обичам по улицата да вървя, без да бързам,
да чувствам дъжда как косите ми мокри,
аромата цветен да вдишвам и задържам
и не ме е грижа, че цялата ще ме измокри.

Учудено притичват край мен минувачи
и може би си мислят – Тази защо тъй се влачи,
ами не бърза от дъжда да се скрие?
– Хора , защо не се скриете вие!

Вървя, наслаждавам се на този топъл порой,
не ме е грижа за погледите безброй,
едни учудени и неразбиращо укорителни,
други гледащи прилепналите ми дрехи съблазнително.