 
    
    Изгревът ще залива морето
	Изгревът нежно ще залива морето,
	а ти ще ме търсиш в стихове.
	Ще чуваш за мене от вятъра и
	той ще те води натам, където друг
	ме е рисувал по памет в пясъка,
	а после ревниво ме е изтрило морето.
	Ще знаеш, че съм била нечий сън,
	недосънуван, прелял се в песен.
	Ще ти кажат, че за някого вече
	била съм сълза, обагрила тихо росата.
	Но няма да знаеш, че ще бързам
	с вълните към залеза, за да стигна
	при теб преди мрака и да бъда
	за теб твоя единствена муза.