Дъх на лято

Дъх на лято

Вълните тихо се разбиват във прибоя.
Луната ми чертае път в нощта.
Аз нося в себе си душа на птица
и търся друга, със която да летя.
От космоса над мене се изсипват звезди.
Като сребро над мен валят.
Душата ми отново с тях полита,
танцувам със звезди, около мен кръжат.
Морето в тъмното е като огледало,
в което се оглеждат сребърни звезди.
Поело от дъха на лятото, за миг е спряло,
прибоят само тихичко шепти.
Вървя по лунната пътека на морето
и търся птица. С мен да полети...