Абстрактен хуманизъм

Абстрактен хуманизъм

Той грабеше, убиваше, крадеше,
но ходеше на църква, тримиреше,
живееше със радост на ръба...
След туй си причестяваше греха.

Изминаха години, умори се
дари, издигна храм и примири се,
че е откупил милостта от Бог...
На гробището дигна си чертог.

В преклонна възраст построи параклис,
а след смъртта със негово богатство
бе построена сграда за бездомни
на името му, за да го запомнят.

Които го познаваха кълняха!
В приюта имаше за всеки стряха,
а в  църквата мъждукаха свещици,
молитва от треперещи душици.

Изминаха години оттогава,
потъна името му във забрава,
но в църквата молитвата е чута,
клошарите зимуват във приюта.