В парка
Обсебени от слънчев похлупак,
край сенчестия мирис на дърветата,
броят си часовете в този парк
кварталните съдби преплетени.
Деца играят и врабци цвърчат,
политат после в неизвестното.
И майките на бебета плетат
със жест историите весели.
От люлките на топлия им смях
провижда се Свето мечтание.
В ръце ги носи то. След тях –
предписаното им сказание.
Навярно ще се случи някой ден,
но още спинка във количката.
Ала светът е май предупреден
за бъдещото им величие.
Тъй пеещите светли колелца
навиват нишката спасителна.
Не знаят нищо малките деца
за мисията си разлистваща.
В омаята на майчинска любов
завинаги деца ще бъдат те...
И смуче пръстчета животът нов,
преди да си покаже зъбите.