Съветът на Кучето

Чук, чук, чук.

Диоген се събуди. “Какво пак искат тези хлапета”, помисли той. Чорлавата му глава се показа от делвата в която спеше (и живееше). Пред него стояха богато облечени мъж и жена. Диоген се надигна в опит да излезе от керамичния съд, но загуби равновесие, делвата се претърколи и той се изтърси в краката на мъжа. От отвора на съда се разля течност, която образува жълта локва и стигна на един пръст от сандалите на жената.

– Ти ли си този, когото наричат Диоген Синопски, философът? – попита мъжът с леко свъсени вежди. Имаше гъсти бели коса и брада, макар по лицето му да нямаше бръчки.

– Тъй, тъй, аз съм, макар че предпочитам да ми викат Кучето.

В този момент от преобърнатата делва изпълзя проскубан помияр с кална козина и се сви в краката на Диоген. Жената, красива, но със сурово изражение, каза:

– С моя съпруг имаме нужда от съвет. Чухме, че си човек, който казва истината както я вижда и не я прикрива дори от Царя на Македония. Ние също сме... хора, на които никой не иска да каже мнението си директно.

– А, благородници значи? – поинтересува се философът.

– Да речем, че с жена ми сме владетели едно планинско царство – отговори мъжът – ела с нас.

Двамата се обърнаха и закрачиха нанякъде. Диоген се олюля леко, а когато успя да се овладее, обстановката се бе сменила – познатите делва и канавка бяха заменени с красив парк с каменни пейки и добре поддържани маслинови дървета. Един паун разтваряше разкошната си опашка на десетина стъпки от тях. Той не прие това като нещо учудващо, а посочи една пейка и рече:

– Е добре, сядайте и разказвайте.

Съпрузите се спогледаха и седнаха в двата края, възможно най-далеч един от друг. Кучето седна със скръстени крака на земята пред тях а в него се настани същинското псе, което започна да се чеше и хапе за да се отърве поне от част от досадните паразити пълзящи под козината му.

– С моята съпруга имаме дребни брачни проблеми... – започна белокосият мъж, но бе грубо прекъснат от жена си:

– Дребни ли?! Как можеш да наречеш постоянните ти изневери дребни! – като чу писъка ѝ, паунът също нададе пронизителен крясък.

– Добре, нека дамата да продължи. Кажи ми, височайша, с колко други жени е спал мъжът ти?

– Хмм, нека видим: Метида, Евринома, Лето, Демет... – започна да изброява тя.

– Тези не се броят, бяха преди да се оженя за теб! – нотка на гняв засенчи лицето му и, случайно или не, небето също притъмня точно тогава.

– Добре, добре, а какво ще кажеш за Йо, Европа, Даная, Алкмена, Леда...

– Мила моя, та те са просто някакви жени, в сравнение ти си богиня!

– Може и да съм богиня, но с тях си като някакъв разгонен бик, а с мен кога си бил за последно, а?

– Истински бик! – поправи я съпругът ѝ – С Европа бях истински бик.

Жена му го изгледа смразяващо. Диоген се намеси:

– Да се върнем на темата, кога за последно споделихте брачното ложе?

– Може би при зачеването на Илития. – погледът на мъжа стана блажен. – Тогава още строяха слънчевата колесница, бяхме се скрили вътре. Каква нощ беше... – въздъхна той.

Слънцето се показа иззад гръмоносния облак. Паунът гордо разпери опашката си под лъчите.

– Добре де, нещо не мога да разбера – продължи Кучето с въпросите си – защо тогава се занимаваш с тези други девойки ако имаш такава изящна госпожа до себе си?

– Заради характера ѝ – мрази всички в семейството ни – братята, децата ни, децата ми, а дори нарекох един от синовете си на нея!

– Гадното копеле! – подразни се тя, после се сепна – Е, да, може би имаш право, с тежък характер съм, най-вероятно ми е от татко...

– Да изгние в Тартар дано! – ядно кресна съпругът ѝ. Буреносният облак обгърна слънчевия диск.

– Не че ти си много по-свестен!

– Ако не бях аз, още щеше да си в корема му! – думите му почти бяха заглушени от мълния, която проряза небето и се заби точно в пауна с ослепителен блясък. От птицата останаха само шепа овъглени пера.

– Хей, хайде малко по-полека – предложи Диоген – Чини ми се, че имате нужда от малко повече време за себе си, че вашите царски дела са отнели онази искра, която ви е събрала. Защо не си починете малко, отидете на някое спокойно място, където никой не знае кои сте и поживейте само двамата известно време. Без задължения, без семейни драми. А, какво ще речете?

Жената изглеждаше учудена от тази крайна идея, но гневът беше изчезнал от погледа ѝ, а от това, че слънцето погали бузите ѝ, личеше, че и мъжът ѝ бе възвърнал самообладание.

– Знаеш ли, ще направим точно това. Хайде, скъпа, знам едно място на север от тук, пълно с езичници, никой няма да ни познае. Само ти и аз.

Той стана и тръгна по една от алеите в парка. Жена му го последва.

– Водил ли си някоя друга там преди?

Пауза.

– Не мила, не съм.

– А откъде го знаеш?

– Хермес ми разказа за него.

Диоген стана, но се олюля (отново) и щеше да падне ако не беше успял да се опре о делвата си, която внезапно стоеше пред него. Ароматът на цветя и маслини бе заменен от познатата, даже уютна, воня на урина.

Философът се замисли – или току-що беше дал брачен съвет на Зевс и Хера, или гъбите, които беше ял снощи никак не му бяха понесли. Е, още една космическа мистерия, за която да разсъждава по-късно с Платон.

------------