Бастет – котката на съседа
... и преди да се усмихне трънестият нар,
тя стъпваше по покрива на забравения склад.
зимата да прихне – все без господар
се носи в нощта като йонийски лад.
Мене ли ще пази под съзвездие Колар,
по самотната от сянка, на каприза е чирак?
Бастет от Египет, на пишман златар
дала личния си скиптър за поправка пак...
И ако още се протяга лагуновият злак,
опашката разклаща като рогата сестра,
очите ще си впери; казано по инак –
говори само с мен – безсънната сестра,
преди да ме ухапе злобната матрица,
преди градът да се увие с пясъчния
прах ,преди да тръгнат звездите в редица
надалече от Земята – зелено топче грах
търкулнато по кръгла космична улица...
А Бастет от Египет превила дълъг гръб –
(копие на мен ) – след ранната Денница,
ще спи, докато жъна аз... с ръждясалия сърп.