Ниша
Понякога си мисля през нощта:
Каква неистова борба се води
между
войнствената глупост на света
и бранещата мъдрост
на природата!
Срещу дъжда от изстрели
и бомбен град,
с които глупостта желае
всичко живо да убие –
природата се мъчи
с буен дъжд и нежен сняг
полята кървави
да измие и покрие...
Все пак – какъв е краят?
Глупостта си има срок –
дори да свърши със война
многогодишна...
Природата е вечна
като мисълта на Бог.
А невечният човек
със страх поглежда
от плитката си ниша...