 
    
    Демиургът
	Защото не достигат висини,
	създаде профила на Хималая,
	оставил тялото си отстрани,
	за да завърже
	вярата с безкрая.
	От урагана сътвори покой.
	Лагуната потъна в синевата,
	останала пазач и вестовой
	за ненаситността
	на сетивата.
	Защото пролетта осинови
	дърветата и ги пови в зелено,
	от сенките им хладните треви
	разбраха как беззвучно,
	постепенно
	животът се завръщаше в река,
	която към незримото отива,
	преди удавника да извлека
	и го повия
	с голата коприва.