Не се сърди
	Не се сърди на вятъра,
	че донася бурите и облаците тъмни,
	че с него песента на птиците отлита,
	че от поривите силни скалите се рушат.
	Не се сърди на времето,
	че оставило е следите си дълбоки,
	че родени като частица малка от света,
	ще изминем, всеки своя път и своите тревоги.
	Не се сърди на слънцето,
	когато заблести в очите ти,
	когато заслепи душите,
	и прикани единствено желанията да шептят.
	Не се сърди на другите,
	че обидни думи хвърлили са върху теб,
	че зад усмивките, укрили са лъжата,
	и сдобили са от твойта сила повече късмет.
	Не се сърди на себе си,
	че раздал си вярата на другите,
	че не си успял върховете да достигнеш,
	и че слабостта настанила се е в дните ти отдавна.
	Не се сърди,
	когато тъмен облак те настигне,
	когато залезът закрие светлината,
	когато сънищата бягат заедно с теб.
	Не се сърди на нищо,
	дори на сърцето излъгано недей,
	не го кори за грешките, за заблудите недей,
	за да не го загубиш вечно и да не намериш никакъв покой.