Щуро стихотворение

Щуро стихотворение

Не казвам, че завинаги,
но избягах от лятото.
Излъгах го,
че съм настроена есенно.
Но стихчето полунаписано
не пророни дъжд.
Изплъзна се,
обу джапанките стари
и хукна към плажа полуголо.
Там се зарови в косите
на момчето шоколадово
и се усмихна лукаво:
– Лято е!
Не казвам, че завинаги,
но му беше добре на стихчето
така – полуголо, полунаписано...

-----------------

Публ. в “Прибой. Литературен сборник”, поезия и проза от автори, членове на Съюза на независимите български писатели, филиал Бургас. Съставител: Георги Мавродиев, Бургас, 2018 г.

-----------------