Разкъсаният родов космос в “Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников

Теми по БЕЛ за средношколци, разработени от дългогодишния учител по български език и литература в Природоматематическа гимназия “Акад. Никола Обрешков”, Бургас – Пенка Славчева.
Дата: 
сряда, 31 December, 2014
Категория: 

Разкъсаният родов космос в “Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников

(литературноинтерпретативно съчинение)

Добри Войников създава и развива театралното дело в българския културен живот, убеден в могъщото му въздействие. Траен успех постига със спектаклите на Браилския български театър не само пред българска публика и не само с исторически пиеси, но и с актуалната за времето си и до днес комедия “Криворазбраната цивилизация”. Създадена е през 1891 г. и е определена като “смешна позорищна игра в пет действия”.

Творбата не губи актуалното си значение и днес не само заради характерната тема, но преди всичко заради постиженията в драматичното изкуство. Добри Войников отразява вярно характерите на героите, станали жертва на идеята за мнимата цивилизация. В основата на творбата стои проблемът за разкъсания родов космос, за нарушените патриархални традиции, за отродяването на българите, за сляпото им увлечение по чуждата мода. Добри Войников с тревога пише за проблеми на деня, които са симптом за недостойно увлечение на българина по чужбинското, пренебрегвайки родното, българското. Героите на неговата драма са хора, неизкушени от културата на другите народи. Те само сляпо подражават на модата в облеклото и се стремят да си уредят лекомислен и бездеен живот. Истинските културни ценности на европейските народи не стигат до тях, защото те са духовно бедни хора. Българският възрожденец изразява предупреждение срещу чуждопоклонничеството, актуално и до днес.

“Криворазбраната цивилизация” е завладяваща комедия с живи, естествени, непринудени сцени, от които блика неподправен хумор. Разкъсана е родовата връзка в семейството, защото неговите членове са разделени на две. В образите на Злата и Анка драматургът въплъщава идеята за сляпото подражание на чуждата мода. С образите на Хаджи Коста, Марийка, Митьо, слугата Райчо той внушава идеята за преклонението пред родното, българското. Смешни са сцените, в които Хаджи Коста хока жена си Злата заради несправянето с домашната работа, заради мързела й. Тя се опитва да му докаже, че е “цивилизована”, че се е “поевропейчила”. Героинята неправилно произнася думата цивилизация – “циливилизация”. Тази ограничена и глуповата жена Злата не притежава народностни добродетели – трудолюбие, духовна и физическа красота, вярност, честност. Подвластна на своята пресметливост, тя се стреми да омъжи Анка за д-р Маргариди, лукав и лицемерен грък, който използва нейната слабост. Новите тоалети на Анка са обект на вниманието на майката и дъщерята, които напълно пренебрегват домакинската работа. В образа на Марийка, съседското момиче, които няма претенции да се омъжва за “богат” и “известен” чужденец, Добри Войников изразява идеята за българския народностен характер.

Разкъсаният родов космос е предмет на изображение в цялата творба. Отродените българи – Димитраки, Анка, Злата – не осъзнават порочността на своето мислене. Те приемат, че “европейското” е безделие, липса на морал, външна показност. В думите на Анка към Марийка е заложена идеята за криворазбраната цивилизация: “Цивилизацията, Марийке, е слънцето на днешния век, слънце, което грее над цяла Европа, дето мадамите са цветята на тази цивилизация. Да, там жените не са като тукашните робини, а са равни с мъжете. Във Франция, а именно в Париж, жената е тъй свободна, както и мъжът.”

Традиционното българско трудолюбие е обект на подигравка от страна на Злата и Анка, които считат, че са напредничави, цивилизовани и модерни. Изпълнени с хумор са сцените, в които се водят спорове за родното и чуждото. “Аз вярвам срамът да е честта на едно момиче”. Това са думи на Марийка, която е олицетворение на честно, трудолюбиво и достойно българско момиче. Тя е опровергана от Маргариди с думите: “За една цивилизована демуазела срамът значи нула.”

Героите на Добри Войников представят криворазбрано европейското, защото то е порочност, слаб морал, повърхностно отношение. Озлочестяването на Анка е логична последица на нейното поведение, на нейното лекомислие и заблуда. Драматургът внушава идеята, че злото трябва да бъде наказано, доброто трябва да възтържествува. Здравият български морал, наследен от дедите и прадедите, трябва да се укрепи в съзнанието на съвременниците. Анка е наказана заради сляпото подражание на чуждата мода и заради чуждопоклонничеството. Спасява я Митьо, българинът, влюбен в нея, който убива Маргариди, хитрия и лукав чужденец.

С края на творбата се утвърждава идеята за възстановяване целостта на родовия космос. Преминали през изпитания, героите получават горчиви истини. Злата и Анка се отърсват от покварата, оценяват традиционните български ценности. Това става с усилията на Хаджи Коста, Митьо, Марийка. Характерите са богати и разностранни.

Творбата притежава литературни достойнства, поради което е съхранила влиянието си и до днес. Чрез критикоизобличителния патос Добри Войников осмива и порицава нарушената родова традиция, за да утвърди вярата си в здравия патриархален български морал.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите