Знаеш ли колко пъти съм заспивала със сълзи в очите,
но на сутринта събуждала съм се с усмивка пак.
Готова с нови сили да се боря, да сбъдвам мечтите,
въпреки всички, които услужливо подлагали са ми крак.
За нея той беше като Окситоцин: хормонът или по-точно Мъжът на щастието. Предизвикваше фойерверки в сърцето й – симфония от музика и цветове. Дъжд от огнени искри, които се разпростираха по тялото й и палеха звездите в очите й. Можеше ли обаче тя да бъде звездата в неговите?!...
Историята започна в една най-обикновена януарска вечер... Навън беше тъмно и студено. Едри снежинки се сипеха от небето и застилаха земята и покривите на къщите. Дърветата, облекли своите бели премени, леко полюшваха клони и извиваха стройните си снаги в бавен танц под звуците на Маестро Северняк. Зимата рисуваше със замах...
