* * *
И тръгнах някъде напред –
вървя, вървя и все не стигам...
Понякога обръщам се назад –
в тъмнината жадно аз се взирам.
А искам и копнея
да се потопя в тишината на покоя,
безметежно да се рея,
да се слея с пустотата на безкрая.
Да се насладя безгрижно
на красотата на мига.
Да се отпусна спокойно
без радост или тъга.
О! Аз зная, ще настане светлина,
ще се разпръсне обичта
и божествената топлина
ще властва над света.
------------