Симеон Янев

Симеон Янакиев Симеонов (широко известен с псевдонима си Симеон Янев), е роден на 27 ноември 1942 г.в с. Нови хан, Софийско. Завършва гимназия през 1960 г. в гр. Елин Пелин и “Българска филология” в Софийския университет през 1967 г.

Редактор е във вестник “Студентска трибуна” (1967-1970), в сп. “Пламък” (1970-1974), във в. “Литературен фронт” (1974-1975), в издателство “Български писател” (1975-1977; 1981-1984).

През 1973 г. защитава дисертация на тема “Художественият свят на Елин Пелин и българската повествователна традиция” и става кандидат на филологическите науки (приравнено на днешното доктор по филология). През 1988 г. е доктор на филологическите науки с дисертация на тема “Пародийното в литературата”. От 1990 г. е професор. Лектор е по български език и литература в Белгия в периода 1978-1981 г.

Носител е на националната награда “Елин Пелин”, на националната награда за литературна критика “Иван Радославов и Иван Мешеков”. През 2007 г. е удостоен със званието “Почетен гражданин на Перущица”. През 2013 г. е лауреат на наградата за литературна критика “Нешо Бончев”, а през 2014 г. става лауреат на наградата “Атанас Далчев”. През 2017 г. е удостоен с Вазова награда, връчвана от името на община Сопот и Министерство на културата.

Автор на белетристични книги, научни трудове, съставител и редактор на редица издания.