Иван Странджев

Иван Странджев е роден на 12 май 1953 г. в гр. Пловдив. Учи “Българска филология” в СУ “Климент Охридски”, а след това завършва и “Театрална драматургия” във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”. След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив.

Работил е като организатор в Окръжния съвет за култура, Фонд “13 века България”, Народна библиотека “Иван Вазов”, бил е журналист, издател, директор “Реклама” в Международен панаир Пловдив, директор “Реклама и концесии” в Община Пловдив, управител “Реклама и връзки с обществеността” в Медицински университет, гр. Пловдив.

Автор на поетичните книги “Думи за спасяване” (1981), “Докосване на светлината” (1984), “Врата в небето” (1990), “Чудо” (1990), “Сънища” (1993), “Всичко това” (2008), “Есенен часовник” (2012), “Когато...” (2013), “Лист” (2013), “Загледан в близките неща” (2016), “Улици на тъгата” (2021), “Граматика на тайната” (2022) и на пиесите “Навярно нежност” (1984), “Любов до поискване” (1987), “Луната всяка сутрин” (1988), “Годеж” (2005), “Любов или нещо подобно” (2010), “Мили мои” (2011), “Много секси” (2013).

Негови стихове са превеждани на английски, руски, словенски, чешки, немски, унгарски, бурятски.

Носител е на национални награди за поезия и драматургия и Почетен знак “Златен век” – печат на Цар Симеон Велики (златен) и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност. Член е на Съюза на българските писатели от 1988 г.

Иван Странджев почина на 10 май 2025 г. в гр. Пловдив.