За книгата на Руска Даскалова “Завръщане към корените”

Очаквах издаването на поредната книга на Руска Даскалова с нетърпение. Интересно ми беше да разбера КАК ПОЕТЕСАТА, каквато несъмнено Руска Даскалова е, ще съвмести поета с краеведа. Знаех, че тя умее, защото бях чела нейните “Тракийски напеви”, нейните стихосбирки, където се докоснах до едни от най-хубаво написаните стихове и за тракийци, бях съпреживяла заедно с нея и благодарение на нея живота на Емануил Мутафов – един от последните варненски възрожденци, живеех със завета й “ТИ КОРЕНА ПАЗИ” и въпреки това чаках да прочета нейното “Завръщане към корените”. Още заглавната страница ме впечатли: РАЗКАЗ ЗА МИНАЛОТО ... разказ, а не история, не изследване, не проучване, а разказ... И още на стр. 4 едно лирично отклонение, част от което е повторено и в уводните думи. Уводните думи – те са всъщност рецензия на това, което следва като съдържание на книгата, завършено с поетичното обобщение: “Стара истина е, че нашите родови корени са разковничето на личността ни, на всички онези “азове”, които живеят в нас, а ние се опитваме да предадем в единство със света. Те са гледецът ни, през който се научаваме да виждаме живота. Тъй като след нас идват децата ни, много е важно какво ще сложим в повече в люлката им. Как добротата, чистосърдечието, любовта ще докоснат невинния детски свят? Така ще следваме завета на нашия мъдър народ: “Трябва да дадем криле на децата си, за да могат да летят, и корени, за да има къде да се върнат”.

Чух гласът на поетесата, който продължи на следващата страница да прави описание на с. Каменар: “От всяко кътче на селото можеш да се наслаждаваш на великолепната гледка на Варна, на необята на ширналото се море и нос Галата. Да галиш с поглед гористите възвишения на юг, между които се вие бялата лента на пътя за Бургас. А обърнеш ли се на изток, пред погледа ти се откроява величествен монумент – Паметникът на българо-руската бойна дружба, разположен на хълма “Турна тепе”.

Към това описание прибавям и емоционалния спомен от детството на Маргарита Трошева, запазен в паметта й като възприятие за цял живот” – пише авторката.

Не може да спреш да четеш. Интересно ти е описанието на ветровете, на животинския свят, обяснението за името на селото КАМЕНАР.

Авторката поет-краевед, моли читателя за извинение, защото “искам да направя малко отклонение и да включа моменти от историческия разказ за тази историческа битка”, Паметната битка на народите от 1444 година. Тя знае, че това ще е много интересно за читателя и използва отклонението, за да премине от далечните 1444 г. и 1828 г. към днешния ден, за да вдъхне живот на едно предложение, съдържащо се в спомена на Иван Жеков – жител на Каменар, направено през 1973 г. “Уместно е за увековечаване на това историческо събитие да се постави на сградата мемориална плоча, защото ще въздейства, както за патриотичното национално самочувствие, а така също за дълбоките корени на българо-съветската дружба – обща историческа съдба.” Става въпрос за къщата, в която е преспал руският цар Николай по време на руско-турската война през 1828-1829 година.

Книгата е принос към неоценимото богатство на литературно-историческото творчество на тракийска тематика. В нея има всичко: и география, и история, и мемоари, и народно творчество, изразено в народни песни, обичаи, спомени и много човешки съдби. Литераторът съвместява краеведческото проучване – я, колко много ползвана литература е цитирана, колко много спомени са разказани, колко много фотоснимки са показани, колко емоционални преживявания и сюжети за нови творчески прояви са подсказани. Ще дам за пример историята на хубавата Недялка Павлова, която е инспирирала към творчество не само един или двама майстори на словото: още от далечната 1861, та през 1881, когато пиесата на Костантин Арванитис, издадена в Браила е преведена, преработена и допълнена с още едно действие от варненския гимназиален учител Тодор Шишков. “С нейното издаване през 1881 г. се слага началото на доброволната подписка за събиране на средства за създаване на театър във Варна, който е построен и открит половин век след началото на подписката.” – пише авторката поетеса-краевед. Един малък пасаж от книгата, който ние прочитаме с удоволствие, а колко много труд, за да се добере до фактите, които цитира!

Съвсем не е било леко да се открие какво всичко за пръв път е било построено или открито в с. Голяма Франга – Надежда – Каменар Община Варна. “Първата безжична телеграфна станция “Франга” е заглавието на един от разделите в книгата. А “Първият войнишки паметник на територията на Община Варна?” с подзаглавието: “Истинският патриотизъм е любовта към миналото, почитта към поколенията, които са ни предшествали?” Може ли спокойно да се чете за такива похвални дела и за такава съпричастност на достойни граждани на Отечеството ни, без да изпиташ желание да станеш на крака и да се поклониш пред наглед незначителната постъпка, която обаче зарежда, зарежда с положителна енергия и със стремеж да следваш примера и на тези, които са дали живота си за свободата на родината ни, и към тези, които оценяват подвига им.

Зная, че не съм само аз, която се е развълнувала и която високо оценява труда на нашата съгражданка, на нашата тракийка, поет-краевед, приятел и голям човек Руска Даскалова, затова привършвайки позволете ми още две думи: Ако и да не започва със стихотворение Руска завършва книгата си така: Без слово няма памет, без памет няма история! И със стихотворението: “Следвай пътя на сърцето!”

Горещо препоръчвам на всички ни да помним този зов, да прочетем книгата, заедно с послеслова, да се опитаме да отговорим на въпросите на младите и “да дадем криле на децата си, за да могат да летят, и корени, за да има къде да се върнат”.

---------------

Руска Даскалова, Завръщане към корените: Разказ за миналото на с. Голяма Франга – Надежда – Каменар, Община Варна, Издателство МС, Варна, 2015.

---------------