Стана Апостолова за класическата и електронната книга, за това дали „мишката ще изяде книжката“, за новите технологии

За класическата и електронната книга, за това дали “мишката ще изяде книжката”, за новите технологии, без които не можем във всяка една сфера на живота ни разговарям днес с писателката на исторически, криминални детски и тийн романи Стана Апостолова.

През януари тази година Стана Апостолова издаде новия си криминален роман “Десет минути Паганини” – в четири формата – книжен с мека корица и три електронни – epub, mobi, pdf. На сайта на издателството “СтелаПро”, Бургас, електронните книги се предлагат безплатно. Очаква се в началото на март да излезе най-новата й книга “Хотел “Созополско сърце”, която също ще се предлага в три безплатни електронни формата.

Роза МАКСИМОВА

---------------

Стана Апостолова: Бъдещите четци ще бъдат подобни на хартиените книги, но “хартията” няма да бъде от дървесина.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Стана, по професия ти си инженер, но си и писател. Боравиш със съвременните информационни технологии както за четене, така и за писане на книги. Досега си издала множество хартиени книги. Но разбирам, че възнамеряваш в скоро време да издадеш електронна книга. Кое те накара да предпочетеш електронния вариант пред добрата стара хартиена книга?

– Аз вече съм издала три електронни книги в Kindle Direct Publishing – една детска “Приказки за Сладурка”, книгата с разкази “Между роднини” и първата книга от историческата “Сага за времената на кхан Тервел”. Защото само тези три мои книги са преведени на английски. Проблемът в световната платформа на “Амазон” е там, че български език не се поддържа. Затова започвам да издавам книгите си в електронен вариант на български онлайн пратформи. Тази година издадох крими романа “10 минути Паганини”, като наред с хартиеното издание съм получила ISBN номер за epub, mobi и pdf формати за електронни издания. В най-скоро време романът ще излезе в тези три електронни формата. Защо държа непременно да го правя? Защото е-книгата може да се закупи от българите навсякъде по света. “Амазон” престана да поддържа дори като хартиени книги написаните на български език.

– Книгата като такава като че ли загуби своята ценност или може би актуалност. Защо хората не четат или четат малко? Влияе ли това на развитието на личността? Съществува ли опасност в бъдеще да се срещаме с хора без разностранен интелект?

– Напротив, книгата е увеличила своята ценност многократно. Четящите хора днес са много повече от тези в миналия век. Това се дължи на бума в развитието на технологиите. Миналата година в България са издадени към десет хиляди книги в тираж няколко милиона, най-голяма част са художествените, най-вече детските и юношеските. Но вече книгата не е единствената основа за развитие на личността. Визуалните изкуства, новите технологии, възможностите, които дава достъпът до Интернет са комплекс от фактори. А разностранен интелект са притежавали винаги малцина.

– Това интервю ще се прочете от хора, които се интересуват от електронни книги, кой повече, кой по-малко, но има и хора, които не правят разлика между носителите – те просто четат всичко, което им попадне пред очите и в ръцете. Мислиш ли, че електронната книга може да привлече интереса на хора, които не четат много книги? Доколко тази форма на четене може да бъде по-предпочитана?

– Според моето скромно мнение хартиената книга още е предпочитана, що се отнася до масовия читател. Но в професионалните среди все повече се ползва електронната книга. Поради възможността на телефона или айпада или друго преносимо устройство да си носи човек цяла библиотека, която може да ползва бързо и по всяко време. В личен план аз чета книги предимно на киндъла си, защото препрочитам много книги за които нямам място по рафтовете на домашната си библиотека.

– Някои издатели считат, че писателите се страхуват от електронните книги, от гледна точка на пиратство. Което пък влияе на продажбите. Имат ли основание писателите да се боят и от какво всъщност трябва да се предпазват? Какви са действителните капани на този вид книгоиздаване?

– Дори големият тираж се изчерпва, а библиотеката на близкото читалище не предлага всяко заглавие. Електронното издание е необходимо. Не знаем кога и на кого нашата книга ще е съдбовно необходима. Аз лично не се страхувам, защото “пиратството” съществува и без да е издадена книгата като електронен вариант. Тази тема е предмет на дълъг разговор.

– Невролозите твърдят, че човешкият мозък възприема електронната книга малко по-различно и за него тя няма оная ценност, която има класическата хартиена книга. От неврологична гледна точка вторите удържат безапелационна победа. Защо според теб хартиената книга е по-добра от електронната като възприятие?

– Говорила съм с много читатели, които споделят, че обичат да държат книгата, да я прелистват, че усещанията са на някакво единение, сякаш е живо същество. Но подозирам, че човечеството в бъдеще ще се откаже от хартиените издания от екологични съображения. Независимо на какъв носител, художествената книга винаги ще е необходима. Споделям мислите на Пол Остър: “Без истории щяхме да живеем в хаос, щеше да липсва каквато и да било социална кохезия. Историите ни крепят, свързват ни, правят ни общество.”

– И все пак – ще “изяде ли мишката книжката”? Свидетели сме на еволюцията на книгата – от каменните надписи, през папируса, до съвременната хартия, а вече и електронна?

– Разбирам, че трябва по-подробно да изкажа мнението си по този въпрос. Сега годишно се изсичат десет милиона дървета само за производството на тоалетна хартия. Затова се търсят заместители като стъкло, пластмаси, коноп и прочие. От друга страна електронните четци, излезли от употреба, също са голям проблем. Изследователите си представят бъдещи четци, които могат да се огъват, да се навиват на руло и на допир да напомнят хартия, но в същото време да възпроизвеждат дигитално съдържание като е-книги, новини, видео с висока резолюция, въобще по-природосъобразни. Подобно на хартията, те трябва да се разграждат много по-лесно, бързо и екологично. Скромното ми мнение е, че бъдещите четци ще бъдат подобни на хартиените книги, но “хартията” няма да бъде от дървесина.

– Какво обичаш да четеш преди сън или по време на пътуване?

– По време на пътуване чета пътеписи, географска популярна литература. Иначе откакто се помня чета преди сън. Имало е различни периоди в живота ми, чела съм много техническа литература на различни езици. Но последните десетина години чета само на български. Търся автори на художествена литература, които не съм открила и ми допадат, като намеря такъв, вечер преди сън чета неговите книги, поне тези, които съм успяла да намеря и да кача в електронния си четец. Почти всеки ден пиша, абсолютно всеки ден чета нова книга.

---------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------