Мира Дойчинова: Вярвам в слънцето, в луната, в изгревите и залезите, в приятелството и в радостта

Споделено от Мира Дойчинова (по проекта “Един от нас споделя”).
Дата: 
неделя, 20 May, 2018
Категория: 

Споделено от Мира Дойчинова:
Коя съм аз? Която и да е.
Една идея, въплътена в стих.
Жена, Луна, снежинка и дете.
Търкулната звезда във здрача тих...
Оставена следа по път далечен.
Коя съм аз? Щастливо неизвестно.
Обръщам си минутите във вечности.
И после обичта се случва лесно...
Живеенето после е сънуване.
А всеки сън – мечта за необяти.
Човек рисува свойто съществуване
изстрадал цветовете във душата си...
И аз така. Светлея до небето.
Усмивка и сълза. Внезапен глас.
Коя съм аз? Погледна ли в сърцето си,
разбирам, че съм всекиго от вас.

------------------

Мира Дойчинова: Вярвам в слънцето, в луната, в изгревите и залезите, в приятелството и в радостта.
(Интервю на Кристина Митева, по проекта “Един от нас споделя”)

– Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

– Най-хубавите моменти... Когато татко ме учеше на живеене. Когато обикнах безкрайно. Когато се роди детето ми. Когато разбрах, че животът е път, който никога не свършва. А истинското приключение е самото пътуване.

– А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

– Най-трудното нещо... Да победиш страховете си. А когато се завърнат, да ги посрещнеш като стари приятели. И после да ги изпратиш завинаги.

– В какво вярваш?

– Вярвам в обичта, безкомпромисно и безвъзвратно. Вярвам в слънцето, в луната, в изгревите и залезите, в приятелството и в радостта. Вярвам, че светът е училище, а всеки дъх е чудо. Вярвам в Живота, Вселената и Всичко Останало. Вярвам, че прегръдките лекуват, а единственото нещо, от което има нужда всеки – това е нежността.

– Вярваш ли в хората?

– Вярвам в доброто у хората. Ако то не присъства у тях, значи няма за какво да им вярвам. Но винаги подхождам с убеждението, че доброто е някъде там, в душичката. И обикновено не бъркам.

– А в себе си?

– В себе си имам доверие. И няма да се самопредам, никога.

– Вярваш ли в Живота след Смъртта?

– Вярвам в Живота. Това е достатъчно завинаги.

– За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

– Мечтая да остана дете. Да живея в един свят, както аз си го представям. Пухкав, радостен и слънчев. С много искреност и добри вълшебства. Надявам се да стигна до там.

– Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

– Времето не ми достига никога. Винаги има още нещо, което мога да свърша, да кажа, да сътворя, да изразя, да заобичам, да напрегръщам, да почувствам, да запомня. Искам да печеля време. И да го раздам.

– Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

– Миналото е спомен, който ще пазя винаги. Бъдещето е необятно пътуване, което ми предстои. Настоящето е всеки дъх, който поемам сега. Най-важното за мен е от тези трите да сътворя своя собствена безкрайност.

– Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

– Харесвам и приемам собственото си време. И уважавам времето на всички останали.

– Кое е най-важното пътуване за теб?

– Пътуването към самата мен. Това е най-дългото и най-трудното пътуване, което се изживява с най-много радост и най-искрена болка. Но пък е вълшебство, на всяка крачка.

– Обичаш ли Живота?

– Да, завинаги. И Той ме обича.

– Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

– Любов. Любов. Любов.

– Кои са най-красивите гледки на света за теб?

– Усмихнато дете. Разцъфнало цвете. Прегърнати влюбени. Обожавам да гледам как хората се обичат. Чувствам се щастлива от това.

– Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

– У дома съм в прегръдките на любимия човек. Когато усещам, че ме приемат и разбират. Безценно е.

– Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

– Вярата, че ще се справя.

– Какво те уморява? А какво те зарежда?

– Уморяват ме неоправданите очаквания или изисквания, които понякога са отправени към мен. Уморявам се, когато ме лъжат. Зареждат ме усмивките на хората. Искреността. И нежността.

– Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

– Брат ми. Любимият ми. Приятелите ми. Обичам ви.

– Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

– Променям се всеки ден, с всеки дъх. Нарича се живеене.

– В какъв свят искаш да живееш?

– В моя собствен. Където има само обич.

– Търсиш ли смисъл в Живота?

– Не, не го търся. Аз сама създавам смисъла, за себе си.

– А какво те кара да се чувстваш жива?

– Обичта. И страстта да творя. Да изразя душата си. И после да я пусна да лети.

– Страхуваш ли се от Смъртта?

– Да се страхуваш от смъртта е все едно да се страхуваш от живота. А когато си целият обич, дилемата е безсмислена.

– А от самотата?

– Самотата е най-добрата ми другарка. Като на всеки творец.

– Какво ти дава представа за вечност?

– Тишина и спокойствие, в които мога да чуя себе си.

– Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

– Обич. Всепоглъщаща и безвъзвратна. Нежност, топлина и радост. Понякога тъга, когато науча поредния урок. И после благодарност. И пак обич, в безкрайни количества.

– Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

– Всеки ден е съвършен, защото е различен. И няма как да се опише в детайли, трябва да се почувства и да се изживее. Тотално и смислено. Денят, който е празник за душата. Когато сърцето пее, а умът лети. А всяка следваща крачка е едно вълнуващо пътешествие по път, който води към самия теб. И си жив, и обичаш, и е прекрасно. Тоест, всеки ден.

– Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

– Дишай. Обичай. Не спирай.

– Какво може да те разплаче?

– От радост – някой мил жест на нежност или всеотдайност. От ужас – бруталното отношение към деца, животни, възрастни и природа.

– А какво може да те накара да се усмихнеш?

– Всичко, което е добро, искрено, от сърце.

– Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

– Всеки един от нас като човешко същество има задължението и привилегията да нареди своя собствен магически пъзел на живота, както и сам да отговаря пред себе си доколко подреден е той, и дали липсват конкретни парченца. Аз за моя пъзел мога да кажа, че има още мнооого да редя. Това е най-интересното приключение от всичко – да не преставаш да се учиш никога.

– Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

– Да бъда майка. И добър приятел.

– Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

– Благодаря на Живота за всеки дъх, който съм поела, за всяка пътека, която съм преминала, за всяка трудност, която съм преодоляла, за всеки човек, който съм прегърнала. Благодаря за времето, което ми е дадено – да се родя и да обичам. Благодаря, че имам сърцето и душата да осъзная и почувствам всичко това. Благодаря на всички, които ме четат и съпреживяват мечтите и надеждите ми, с обич и доброта!

Благодаря за пространството, в което да изпиша душата си!

------------------
Интервюто е препубликувано от сайта “Един от нас споделя” ---->>>>
------------------
“Един от нас споделя”, сборник интервюта по проект на Кристина Митева, изд. “Либра Скорп”, Бургас, 2018.
------------------

Засегнати автори: 

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите