Да се събудиш в 3:40, или за поезията на Мария Петрова

Да се събудиш в 3:40, или за поезията на Мария Петрова

Винаги преди да тръгнеш,
оставяш празно място,
за моята надежда.

Мария Петрова дебютира в литературата с поетичната книга със загадъчното заглавие “3:40”. Четиридесет и четири стихотворения, обединени във всевечната тема за любовта. Не просто любов, ако изобщо може да съществува “обикновена любов”, а тази – пламтящата, изгаряща, споила в себе си красота, изящество и обаяние, омая и великолепие, вълшебство и стремеж към съвършенство, понесла със себе си и плач, и тъга...   И немалко болка и разочарование.

Всяка ласка, всеки поглед,
всяка тръпка, всяка целувка,
всяка наша допираща се длан...
И дали от вятъра не знам,
събудих се, съвсем сама,
в студена стая обзета от тъга!
“Сън”

Далечното и недостижимото е мечтание, умело скрито дълбоко от погледа на търсещите... Да откриеш своето “аз”, своето  място в живота, любовните трепети и вълнения, е магия, мечта, граничеща с недостижимото.

Имало едно време,
едно дъно,
недостижимо,
някъде,
дълбоко,
скрито под вълните,
далече, далече...!
“Очите ти говорят”

А ако всичко беше толкова лесно, къде щяха да бъдат мечтите! Ако няма болка, как ще усетим, осъзнаем и изживеем щастието? Тъгата и радостта са нашите неизменни спътници в живота, за да имаме стремежа да се борим и да го изживеем по най-добрия възможен начин.

Там, където вълните се плискат,
а морето зад тях тихо се киска.
Там, където веднъж ме спря,
ти и твоята стара тъга.
“Пристан”

Любовта е благодат свише, щедро дарена ни от небесните сили. Тя е навсякъде около нас, само трябва да се огледаме внимателно, да се потрудим и да я открием. Божественият дар трябва да се заслужи, да се борим да го получим и съхраним.

Луната и звездите, те трябваше да знаят,
а слънцето мълчи.
Попитах вълните сиви и скалистия плаж,
отговори ми дъждът със нежния си плач.
...
До дъно преобърнах стария Бургас.
Останахме само за тебе да шептим
морето, вятърът и аз.
“Търсих те”

Дебютната поетична книга на Мария Петрова поставя въпроси, вълнуващи съвременните млади хора. Може ли винаги на всяка цена да получиш желаното, сега и веднага? А може би то, мечтаното и на пръв поглед недостижимо, е около нас, и чака да дойде точният час и точното място, за да го открием, да ни грабне и понесе на своите криле. Надежда и очакване, вяра и копнеж... и мъничко търпение.

3:40, час на сбъднатите мечти и желания!
Час изкован от времето с обич и прецизност.
Час обичан и толкова чакан.
Ще го чакам пак да се върне с голяма надежда...

А защо точно 3:40? Оставяме на читателя сам да разгадае тайнството, закодирано в този час.

-----------
Мария Петрова, “3:40”, поезия, изд. “Либра Скорп”, Б., 2022.
-----------