И сякаш тръгнаха в сияние край мен

И сякаш тръгнаха в сияние край мен

... Засаждахме цветя, храсти и дървета –
копаехме, поливахме, а те растяха
все по-високи и по-хубави...
Еленка ЯНЕВА,
бежанка от с. Имрохор, Чаталджанско

Навярно случило се през нощта, не знам –
във парка кестените разцъфтяха...
Градината – превърната в същински храм,
А те – светилници искрящобели.

Грейна в захлас душата ми...
Със лъч небесен Бог ли я погали?
Божествен свят! Не спирам да се питам аз:
Чии ръце за нас са го създали?

Чух гласовете, звъннали от белота –
за дните, преживени тук, попили
за дървесата от годините им пръстени,
как със цъфтежа нов ни пращат сили...

И сякаш тръгнаха в сияние край мен
тракийските светци – от раншно време
чеда. Засаждали със обич ден след ден
брега с най-здравото
                 с българското семе.

-----------------
От стихосбирката “Пътека през скръбта”, ИК “Стено”, Варна, 2009, с.31
-----------------
Стихотворението е посветено на майката на Христина Стоева - тракийска бежанка от с. Имрихор, Чаталджанско.