Борис Бухчев – на живота с намигване и усмивка

Борис Бухчев: Човек може да се шегува с всичко, освен с майката и с родината.
Дата: 
вторник, 30 April, 2019
Категория: 

Това, че Борис Бухчев издаде нова книга, не е изненада. Това, че тази книга е хумористично-сатирична – също. Това, че и за най-неприятните проблеми Бухчев пише с лекота, ведрост и бодър дух, не учудва никого. Бодростта и веселото настроение са присъщи на вечно влюбения поет. Той не може да живее без обич. Не може без морето, без ежедневните пешеходни маратони, по време на които съзерцава града, диша здраве, среща приятели и се радва на живота. Поетът не може без чаша червено вино, не може без усмивка, не може и без думите. Това е неговото спасение от ударите на живота, понякога челни… Това е неговата рецепта към всички – да превърнем в трамплин камъка, който ни е препънал. С усмивка и намигване. В рими.

Роза МАКСИМОВА

---------------

Борис Бухчев: Човек може да се шегува с всичко, освен с майката и с родината.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Борбух е вашият творчески псевдоним, под който издадохте съвсем наскоро своята хумористично-сатирична книга “Весел зодиак”. За нея ще си поговорим днес, но първо – разкажете ни за псевдонима си. Той е съчетание от първите срички на вашите имена. Разкажете ни за смисъла, който влагате в него.

– Това ми хрумна в студентските години. Добре прозвуча и се хареса на моите пишещи приятели. Има смисъл на борбен, волен дух. И напоследък подписвам с БОРБУХ хумористични стихотворения в “Стършел” и в “Трета възраст”. Дори добавям след текста: С бодър дух БОРБУХ или С весел дух БОРБУХ.

– Освен хумористична нотка в псевдонима ви аз долавям и усещане за борбеност. Кои са вашите битки, г-н Бухчев? С какво оръжие ги водите?

– Хумористите и сатириците винаги се борят с нещо и с някого. Битките са с онова и с онези, които пречат на обществото да бъде по-добре уредено. Битките се водят с оръжието на словото. Словото може да гали, но може и да поразява. Народната мъдрост казва: “Дума дупка не прави”, но силната дума се помни. За думата има и такава мъдрост от векове: “Дълбока рана заздравя, лоша дума не се забравя”. Който владее силата на думите, е властен човек.

– В книгата “Весел зодиак” засягате много социални проблеми, но говорите за тях с усмивка и карате и читателя да се усмихне, на някои от тях дори да се смее с глас. Откъде намирате сили да се смеете на живота? Коя е рецептата, доктор Борбух – само “Странджанско дядо и алжирка”, или има и още нещо? Кой е стимулът, който ви кара да се усмихвате на житейските несгоди?

– Зависи как е устроен човек. Аз гледам ведро, весело на живота. Искам да кажа на хората: “Усмихнете се! Лошото ще мине, както след облачното небе изгрява слънце.” Може би съм наследил бодрото отношение към живота от моя котленски род. Майка ми е с такъв ген. Слава Богу, наследил съм нещо от Рандевия род. Нашият народ е имал силен характер, затова е оцелял през вековете на злото. Тревожа се, че днес нашите сънародници се оплакват често и губят сила на духа.

– В едно интервю си признавате, че не можете да не пишете. Без какво още не можете?

– Не мога без обич. Не мога без пътуване с кракомобила всеки ден от “Славейков” до центъра на Бургас. Не мога без морски бани от юни до октомври. Не мога без червено вино и без 3-4 кафета на ден. Кафе непиещите няма да узнаят, че на кафе ухае раят.

– Споделял сте, че не вярвате на хороскопи, на предсказанията на звездите. А днес ни поднасяте един много забавен, великолепен хороскоп, естествено хумористичен. Какво ви подтикна към написването на такъв хороскоп?

– Ние, хората, сме деца на слънцето, на вселената. Но не мога да повярвам, че е възможно милиони хора, родени на нашата планета, родени в една и съща зодия, в един и същи ден от календара, да бъдат еднакви. Зависи от семейството, от рода, от обстоятелствата, при които са живели. Затова се шегувам със зодиите. Стихотворенията от цикъла “Весел зодиак” са писани преди години. Някои мои приятели са ги чели. В тази книга са представени за първи път цялостно. Човек може да се шегува с всичко, освен с майката и с родината. Най-много шеги и подигравки заслужават политиците. Когато писах за зодия Овен, се сетих, че в този период са родени двама от световните диктатори – Ленин и Хитлер. Затова завърших стихотворението Овен така:

Води ли Овен държава,
води я със страст такава,
че дето свят светува
славата му ще се чува.
Има ясен пример лански,
пример руски и германски.

– Вашият хумор е много свеж и деликатен. И сатирата ви също. С произведенията си вие разсмивате читателите, но бихте ли се осмелили, както казва Уди Алън, с неговото невероятно чувство за хумор, “да разсмеете Бог...”?

– Ще се радвам, ако читателите на някои мои произведения се разсмеят. Никога не съм мислил, че мога да разсмея Твореца. Бог вероятно се усмихва на човешките грешки и слабости, както бащата се усмихва на грешките на своите деца.

– Да се върнем години назад. Разкажете ни свой детски спомен. Какъв хлапак беше Борис Бухчев?

– Детските ми спомени са свързани с Карнобат, с родната ми къща и с мама. Аз съм най-малкото от четирите деца в семейството – двете по-големи сестри и брат ми. Баща ми е издъхнал на операционната маса в Бургас, когато съм бил на една годинка дете. Мама беше за мене и майка, и баща вкъщи. Помагах ѝ. Всеки ден трябваше да чакам на дълги опашки за хранителни стоки. Отделно съм чакал на уличната чешма за вода. Там си оползотворявах времето с учебник или с друга книга в ръка.

Много вълнуващ детски спомен за мен е свързан с чичо Марко. Той имаше малка бакалница. Казваше се Марко Минков, капитан от българската армия. В Първата световна война го ранили в крака и останал инвалид. По тази причина след 09.09.44 г. му оставиха магазина. Чичо Марко беше стар ерген и ме обичаше като роднина. Черпеше ме с бонбони и когато нямаше клиенти ми пееше войнишки песни. От него съм запомнил “Велик е нашият войник”, “Бдинци, лъвове, титани”, “Един завет” и стария химн “Шуми Марица”. Чичо Марко ми казваше, че сега тези песни не са разрешени, затова не бива да ги пея в училище. Не можех като дете да си обясня защо са забранени тези хубави песни.

– Вие сте бивш учител. Какъв урок бихте ни преподали днес?

– Бих преподал на малки и големи урок с Паисиевата тема: “Ти, българино, не се мами – знай своя род и език!”

– За какво мечтаете, господин Бухчев?

– Мечтая да виждам повече усмихнати мои сънародници, да виждам повече хора с ведри лица.

– Направете подарък на читателите на в. “Компас”, стихове от новата ви книга например!

– Благодаря ти, драги мой “Компас” –
единствен ти помоли в този час
чрез тебе свой подарък да направя
за хората четящи в моя град!
Сега, когато пролет разцъфтява,
чрез всяка китка и чрез всеки цвят
отправям стихотворен благослов
за здраве, за успехи и любов!
С бодър дух – БОРБУХ

---------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------

Засегнати автори: 

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.
Image CAPTCHA
Enter the characters shown in the image.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите