Силата на думите в поетичния свят на Велина Ценкова

Силата на думите в поетичния свят на Велина Ценкова
(„Измамна близост” и „Свободен плен”, изд. „Хайни”, 2026 г.)

Велина Ценкова е автор с широка култура, който познава добре не само българската, но и европейската поезия, която чете в оригинал. Завършила е два университета – ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и Югозападния университет „Неофит Рилски” – и публикува свои произведения в периодичния печат и в алманасите „Лира” и „Мизия”. Автор е на две стихосбирки – „Измамна близост” (през 2006 г.) и „Свободен плен” (2026 г.) Първата си стихосбирка „Измамна близост” тя допълва с нови произведения и я преиздава заедно с новата си поетична книга „Свободен плен”.

Големият български литературен изследовател, културолог и публицист – Никола Георгиев, професор в Софийския университет, по повод Пенчо-Славейковия цикъл „Сън за щастие” твърди, че в нашата художествена литература има един „чудесен и странен вид творби”, които са „извънредно кратки и немногословни”, а в същото време са широкообхватни в духовното си богатство. Тези поетични творби определяме с термина лирическа миниатюра. Прави впечатление, че и в двете си стихосбирки – „Измамна близост” и „Свободен плен” – Велина Ценкова демонстрира завидно словесно умение в краткостта на словото да вписва широкия необят не само на Всемира, но и на живота, който диша в него. Достатъчно е да прочетем още първото произведение в новата й стихосбирка „Свободен плен”, за да се убедим в таланта й да разкрива голямото, безкрайното дори, в кратък словесен изказ, нещо, което малцина поети го умеят:

Чудо

Полека се открехва
желаната врата.
И всичко живо трепва –
безкраен кръговрат!

Познати, непознати –
пулсират светове.
Всемирът е обятен.
Духът човешки – не!

Толкова много въпроси и открития са вписани в този извънредно кратък текст – за непознатите и познатите космически светове; за кръговрата на Времето във Всемира, в което се редуват смърт – живот – смърт – живот; за безкрайните небесни пространства, които духът човешки се опитва да види и осмисли по своему: всеки със собствените си представи за добро и зло, за щастие и нещастие, за любов и омраза. При това в ситуацията на едно необратимо и неуловимо изтъняване на онази нишка, която свързва душата с нашето земно човешко съществуване, за което Велина говори и в първата си стихосбирка – „Измамна близост”, издадена преди 20 години:

От смазващата сигурност на Нищото,
пълзящо тихомълком и полека,
най-бързо изтънява у Човека
с живота свързващата нишка.

Лирическата героиня на Велина Ценкова – и в двете й поетични книги – се възприема като част от Вселената, като неделимо единство между небесното и земното. Тя е ту „от слънчев прах частица”, умееща да докосва „мислите” на Времето, ту „пита и разпитва птиците какво е туй от полета нататък”. И сякаш нетърпелива да го види, тя се вкопчва в „крилото на вятъра, онемяла от радост и волност”, за да открие себе си „съвършено цяла” и „неуязвима” в „крехката простота” на непоумнялата нежност. Лирическата героиня на Велина Ценкова умее „да чува” тишината, която пристъпва към нея с „пантофи жаравени” и да улавя онези „сенки на думи”, скитащи по човешките „друми разкаляни”, които „носят на душата печал”. Но е открила и тайната магия на Любовта, която има дъх на вятър южен, която „проблясва в окото на пчела”; тя познава стъпките й – „светло чудо”, което крепи този свят на върха на иглата. И отдавна е разбрала, че за Любовта винаги са необходими двама:

Аз съм хубава –
толкова, колкото кажат очите ти.
И ръцете ти, колкото кажат.
И сърцето.
А дали са косите ми губери,
и зениците – облаци втурнати,
и усмивката – птичево пърхане,
и сърцето – двуострово върше,
пак ти ще кажеш…

Знаем, че още в библейските текстове представата за Словото е заложена като зародиш на Сътворението и от там преминава в космогоничните схващания на всички народи. То е знак за оная мъдрост, която е съществувала в Бог още преди сътворението на света, то е градивната субстанция не само на всичко съществуващо, но и истината и светлината на човешкото същество. За поетесата Велина Ценкова думите са част от Космоса, те се движат в пространството на тишината без звук, „без дъх дори” – примамливи и дръзки, те превръщат душата й в „стихия благодатна”, в „бяла светлина от самодива”, те са нейните спасителки, защото я приютяват в сърцето на Живота и имат удивителната способност да съчетават в едно цвят, чувство и усещане за сила и младост с необята на Времето: „Отвъд, Отсам. Отвсякъде. От нине.” Защото за нея думите са онази „жива вода”, която може да възкресява и опазва от студа и мъглите на живота извора на любовта в човешкото сърце:

Остана в сейфа на сърцето –
по-силен от безстрашна клетва,
по-плътен от омайно вино,
по-трепетен от спомен в синьо.
Остана там години време –
жив извор, бликащ нощ и денем.
Остана вляво безотказно.
Непроменлив. Недоизказан.

И двете стихосбирки на Велина Ценкова дължат магията на своето въздействие на невероятния усет на поетесата да открива най-неочакваните, а може би точно и поради това – най-силно въздействащите метафори и символи, които чрез подтекста си дават тласък и простор на въображението на читателя. За нея любовта е съизмерима с „дъха на пчела” (пчелата като знак за ангелско начало, като праобраз на възкресението); любовта е съизмерима със светлината в окото на паяче (паякът като космически създател, висше същество, демиург), защото има силата да отчупва къс от Времето и да задава най-тревожния въпрос, който виси като дамоклев меч над всеки от нас: „Оттук – нататък?” – накъде от тук нататък? Защото Любовта винаги носи неизвестни, свързани с бъдещето на влюбените, с градежа на нов, само техен свят. За Велина Ценкова думите са „пространства”, които примамват с „безкрайността си тайнствена”, те са тревогата в сърцето на поета, защото са едновременно знаци за „грозота и несрета”, но и „блясък на пъстърва”, криле на птица (знак за връзката между небето и земята), „бодли” на таралеж (таралежът в древните митове е откривател на огъня). Думите, според Велина Ценкова, притежават магичната сила да побират „Вселената във точка”, те носят енергия, която изправя отново прекършеното й тяло с вълшебното чародейство на онази вяра, която събира в едно мъдростта на всичките нейни „Аз” в потока на времената, за да я накара да премине по моста от миналото към сегашността и бъдещето. Думите, за поетесата Велина Ценкова, носят романтичната пленителност на онази „напъпила сълза” в душата й, която приютява като спасителка Живота. И затова те са „вековно млади, силни, причудливи. / Отвъд. Отсам. Отвсякъде.” От нине и во веки веков!

------------
Велина Ценкова, „Свободен плен”, изд. „Хайни”, С., 2026.
------------