На седмия ден...

На седмия ден...

Неделя. След седмичния ритъм си почивам.
Лежа в тревата.
А Земята без почивка се върти:
топят се айсберги,
искрят вулкани, лудуват морскосини бури,
деца се раждат
и вилнеят всякакви убийства.
И няма никакво значение,
че не помръдвам, сладко уморен
след моето кръжене насам-натам
в износените дрехи на надеждата.
Земята се върти:
денят и мракът, ледът и огънят,
Доброто, пък и Злото,
се борят без почивен ден.
Докато аз, неделният безделник,
полегнал във тревата,
очаквам утре
нещо ведро и мечтано при мен да долети...
Дай Боже... Но повече е вероятно...
ранобуден понеделник
в банална градска орбита
без отдих
да ме завърти...