Жив – до доказване на противното

Жив – до доказване на противното

Ако случайно има
съд на времето,
готов съм да призная:
не искам нищо повече на този свят:
парче сигурен хляб
и чаша истинска свобода,
ръка, протегната с обич към мен
и утринни погледи,
в които няма омраза.
Разбира се, признавам
и куп дребни грехове,
но за тях се съдя сам...
Това е...
И засега съм жив
до доказване на противното.

2.
Но трудно се събират
доказателства
в моя полза...

Свидетелите на моите провали,
очевидците на моите успехи
си отиват от света
един след друг,
един след друг...

А пък аз (и за своя изненада)
да, още съм жив,
но избледняват доказателствата
за моя живот.

Сигурно наближава времето,
когато никому
нищо
не ще мога да докажа.

И дори да бъда
подозрително жив –
ще мълча като паметник.

А паметниците, само след смяна на съда,
могат да ги съдят.