Там, където се връща светлината
Там, където думите свършват, започва Домът.
Не онзи с ключ и покрив,
а онзи, в който душата се прибира, без да пита.
Не знам дали тази книга беше път или пристан.
Но зная, че ти я държиш с причина.
Защото някъде по редовете
нещо в теб си спомни.
Не светлината, която си чакал,
а тази, която винаги си носил.
Бог не избира гласовити.
Избира сърцати.
Тихи, верни, крехки –
които се осмеляват да светят,
дори без никой да гледа.
Затова този край не е завършек, а завръщане.
Към теб. Към истината.
Към началото, което те чака нататък.
Защото душите като твоята не свършват.
Те започват отново.
И отново.
С любов.