Молитва без думи

Молитва без думи

Има моменти, в които не мога да кажа нищо.
Не защото нямам какво,
а защото всяка дума е прекалено малка
за това, което душата ми иска да изрече.

Тогава мълча.
Седя в тишината.
Понякога със затворени очи.
Понякога със сълзи.
Понякога просто гледам небето.

И точно в тези мигове
Бог е най-близо.
Не защото Го викам,
а защото съм истинска.
Гола, откровена, отворена.

Молитвата невинаги е реч.
Понякога е дъх.
Понякога е въздишка.
Понякога е тишина, която казва „Тук съм.“

А Той отговаря.
Не с глас,
а с усещане.
С мир.
С топлина.
С невидимо „Да“ на всичко, което съм.

Молитвата без думи е най-дълбоката.
Защото тогава не говоря с Бог.
А съм с Него.