Силата да обичаш, когато боли

Силата да обичаш, когато боли

Имаше дни, в които я болеше от всичко – от очите, които гледаха без да виждат, от устните, които говореха без да чуват, от ръцете, които никога не се протягаха за помощ, освен ако не получат нещо в замяна.

И тогава, в тези дни, тя избираше да обича още по-силно.

Не защото хората го заслужаваха, а защото тя вярваше, че само любовта може да промени нещо.

„Обичай, когато боли“, й казваше Гласът.

„Тогава любовта ти е истинска.“

Тя се усмихваше през сълзи, не защото не беше леко, а защото не искаше светът да губи още един лъч.

И в тази крехка усмивка имаше повече сила, отколкото в хиляди викове.