Средството

Искате ли да смажете някого? Искате ли да го погубите? Наведете си бърже ухото. Аз ще ви кажа средството. Най-безопасното и най-страшното.

Оклеветете го!

Една клевета зад гърба на човека е много по-сериозно нещо от един куршум в черепа. Куршумът струва пари, вдига шум, оставя дири, води до подсъдимата скамейка. Куршумът ликвидира изведнъж и не ви дава възможност да се полюбувате на делото си. Съвсем друга е работата при клеветата. Тук не е необходимо да се охарчвате, да се подлагате на риск. Тук е достатъчно само малко фантазия и едно ухо, което иска да ви повярва. Имате ли тези две неща, вие можете да се смятате за победител. Онова, което ще “доверите” на ухото, ще започне да действа независимо от вас. То ще тръгне като сянка след жертвата ви и ще стане част от съдбата ѝ. То ще я лиши от сън, от вяра, от доверие. То ще разкъса нервите ѝ и ще я прати в кръчмата или в болницата. То ще разруши семейството ѝ и ще направи всички около нея нещастни. То ще я убие пред очите ви, без някой да подозира вашето лично участие в този страшен спектакъл. Нима куршумът или отровата могат да ви създадат това удоволствие?

Нима мечът на Макбет извоюва по-голяма победа от лукавите устни на Яго!

Да, искате ли да смажете някого, не се колебайте, не търсете оръжие – оклеветете го! Макар и бавно, съмнението убива сигурно...

Раждането на клеветата е най-лесното и най-фантастичното нещо. Достатъчно е да опрете езика си до ухото, което иска да ви вярва, и да изсъскате в дупката му: “Между нас да си остане...” О, каква магическа сила крие в себе си тази сладострастна фраза на “доверието”. Тази парола на клюката. След ден или два хиляди уста и уши ще повтарят това интимно: “Между нас да си остане...”, готови да се закълнат във “верността” на казаното. След ден или два клеветата е вече факт, който попада в биографията на жертвата. Тя излиза от ушите и влиза в погледите, в държанието, в документите. Тя става обект на проучване, тревожен сигнал, неясно петно. Става бомба, готова всеки момент да избухне и да помете нещастната жертва от погледа ви. Изведнъж около нея се създава един обществен вакуум, който я кара да се задъхва, да търси помощ, да моли за разбиране. Жертвата знае своята невинност и затова вярва в своята справедливост. Тук е нейната наивност и нейната трагедия. Защото нима може да се опровергае нещо, което не може да се докаже? А клеветата никога не доказва. И никога не се доказва. Тя само подхвърля. Само разпалва въображението. Нейният фантом е невидим и неуловим. В това е голямата ѝ сила. Голямото ѝ преимущество. Онзи, който я пуска в ухото, не рискува почти нищо.

Та кой не знае успеха на вероломния Данглар!

И така, искате ли да погубите някого, не се двоумете, не губете време – оклеветете го! Макар и мръсна, лъжата е силна...

Повярвайте ми: клеветата е демон, който не знае прегради. С нейна помощ вие ще постигнете много. Един анонимен донос е в състояние да ви издигне над някой колега. Едно анонимно писмо би ви помогнало да спечелите жената на приятеля си. Имайте само смелост и натопете перото. Един плик и една марка не са кой знае какво нещо. “А съвестта ми!” – ще извикате вие. Бъдете спокойни. Съвестта умее да заспива. След време вие ще бъдете началник на колегата си. Ще имате леглото на приятеля си. Нима това не е достатъчно, за да започнете “работа”! И което е най-веселото – тук няма никаква опасност. Никой няма да ви заподозре в нищо. Та нали вие пръв ще изкажете съчувствие на колегата си. Нали пръв ще утешите приятеля си. Клеветата ви дава възможност да действате незабелязано. Тя е най-дискретното нещо в живота на хората. Тя е като змията, скрита между камъните. Хапе смъртоносно, без да се вижда. Надникнете в съдбата на близките си. Надникнете и в историята. Там ще намерите примери. Не един и не два – хиляди. Разучете един от тях и ще ме разберете.

Например този с Гризел, който предаде Бабьоф!

Но, моля ви, искате ли да премахнете някого, не се суетете, не чакайте сгода – оклеветете го! Макар и недостойно, средството е изпитано...

За разлика от други оръжия, клеветата никога не върши грешки. Пистолетът може да направи засечка. Ножът – да се счупи. Отровата – да приспи, но да не убие. Единствено при клеветата няма изненада. Нейният удар е винаги точен и винаги сигурен. Хвърлите ли я веднъж в обращение, можете да бъдете спокойни. Онзи, който ви пречи, ще бъде разкъсан. Дори нещо повече – той може да бъде ваша жертва и след смъртта си. Сянката на клеветата ще направи паметта му страшна. Тя ще кара хората да мънкат смутено: “Всичко му беше хубаво, ама...” В това “ама” ще намерите събрана цялата си победа. Тук ще бъде не само вашето удовлетворение, но и вашето удоволствие. Триумфът ви. Представете си – онзи, когото ненавиждате, онзи, който ви смазва със силата си, ще бъде опетнен завинаги. Неговата чест и неговото име ще бъдат подхвърлени на гавра. Той ще бъде жигосан по челото и всеки ще му обръща гръб. Дори и децата му ще се срамуват от него. Нима може да има по-адско забавление от това? И по-страшно отмъщение! Нима има по-жестока съдба от съдбата на наклеветения!

От този нещастник, който изгаря на кладата невинен като Хуса!

Е, хайде де, искате ли да унищожите някого, не си играйте, не се потривайте – оклеветете го! Макар и неприятна, работата е сигурна... Послушайте ме и ще спечелите. Казва ви го един от многото.

Една жертва на клеветата...

------------