В новата си книга „Помниш ли Венеция?“ Ваньо Вълчев остава верен на темите за обичта, добротворчеството и топлата човечност. Неговите разкази са слънчеви прозорци към пролетните вълнения на младостта и носталгични спомени за девствената природа, детството и непринуденото щастие.
Понякога забавни, весели и закачливи, друг път – раними, тъжни и безсилни срещу внезапните обрати на съдбата са неговите герои. Но никога безразлични, защото всеки от тях преодолява изпитания, които преобразяват крехката му душевност.
Силата на тези разкази е в сгъстената емоционалност, във възможността да съпреживеем радостите и болките на другите, да се усмихнем или да поплачем заедно с тях, за да си дойде душата ни на място. Лиричните отклонения носят усещане за копнеж и нежност, а съкровеният образ на майката е обаятелен и разтърсващ. Толкова живописно е нарисувана художествената картина, че можем да усетим ароматите, да чуем музиката и шепота на морето.
Характерна за тази художественост е ретроспекцията, с която писателят неусетно разкрива миналото на своите персонажи и премахва времевите граници, за да накара читателя да се замисли над непреходните ценности, които съвремието ни постепенно губи. Посланията на книгата достигат до нас чрез похватите на драматичния класически разказ, преминават през сюжети за чудновати взаимоотношения и достигат до опрощаващия хумор и иронията, защото самозабравилият се творец може да изгуби призванието, таланта и своя пегас, а влюбеният – любовта и оттам живота си.
С остър саркастичен тон в сатиричната повест за поета са изобличени онези, които продават честта и достойнството си за власт и по безобразен начин оказват пагубно влияние върху естествената и божествена природа на таланта.
А когато безвъзвратно всичко отшуми, има надежда – авторът сърдечно ще те окуражи да си спомниш, да си представиш, да пресътвориш отново единствено твоя гондола, твоя мъка, твоя Венеция.
------------
Ваньо Вълчев, „Помниш ли Венеция?“, разкази, изд. „Либра Скорп“, Б., 2025.
------------