 
    
    Пролет
	Мое хубаво либе, Мария, моя малка и скъпа жена,
	ето – благовец мина небесен, ето – върбово клонче цъфти!
	Като храм е високо небето и подухва зефирна вълна,
	пролетта ме упойва с парфюми и целува сред сладки мечти...
	За живот всяка пъпка се буди, златен бръмбар играе възбог
	и градини се кичат сред чудо, побелели, сред пролетен ден;
	всяка вечер магесната пролет разпилява живителен сок,
	всяка вечер с миражи заспивам – утринта се събуждам със блен.
	Моя сън ме люлее на люлки из разлистена, млада гора,
	аз заспивам сред кули въздушни и бленувам без скръб и злина,
	пролетта ме оплита сред мрежи на невинна сърдечна игра. –
	мое хубаво либе, Мария, моя малка и скъпа жена!..