Разтварям с трепет и преклонение страниците, посветени на борците за национална свобода в с. Карагеоргиево, някогашното Ченге. Без минало няма настояще и бъдеще. Народната памет го е съхранила по неповторим начин в песните и преданията, за да стигнат до нас. Затова можем да кажем, че “народът ни е всякогашен и велик творец”...
Всяка година на 21 май, неподвластни на едно неподправено върховно чувство, ние, айтозлии, отдаваме заслужена почит към великата саможертва на майката и нейните синове – баба Каля, синовете й Иван и Тодор, и поета Атанас Манчев...
Един човешки живот – колко е той?! Миг от вечността. Съизмерим ли е с избора на душата или всичко е предначертано свише? Загадка, тайнство, което търпеливо е отгатваме. Колко дълъг е пътят на маестро Филип Кутев от онова пролетно утро на детството сред дъхавите цветя на бащиния двор?!...
В детството си обикновено по време на ваканция прекарвах при дядо и баба в селцето с бистрата пенлива река. Малко по-нагоре бе “Трескавото кладенче”. Сутрин се събуждах от ранобудния звън на хлопатарите. Скътано в подножието на три планински върха, под напева на стария хайдушки Каракуш, колко легенди и песни беше скътало то – родното село на майка ми – Раклиново.
В този забързан, студено гранитен свят, знаех едно кътче за истинска отмора – Раклиново. Знаех, че го е имало и ще го има – един молитвен иконостас от древни мелодии, пъстър букет от гори и ливади. Пътувам към тебе, малко селце, последната точка от Айтоската селищна система. Сгушено в прегръдките на трите чернокоси върха: Ески Кузу, Манда Кайряк и Каракуша...
