Порив
Не вярвай в невъзможните неща –
от всеки порив нещичко остава,
така върви напред до днес света,
а иначе се стапя до забрава.
Бъди посока, устрем в своя ден,
не вярвай на препъващи пътеки,
ако е трудно, това е на добре –
високи върхове не са за всеки.
Сред всички изоставени мечти
се помнят само няколко накрая.
И те оставят своите следи,
защото си усещал близостта им.
Пожарите не са гасят с прегради
и ураган не стихва, щом руши.
Стихиите убиват се с мълчание,
с далечина и с време. Не с очи...
Яна Вълчева
Яна Вълчева е родена на 11 декември 1980 г. в Бургас. По образование е икономист, магистър по Управление на човешките ресурси. Автор на книгите: “Дишам спомени” (поезия, 2010), “Вълшебни златни сърчица” (стихове за деца, 2017), “Миг след лятото” (поезия…
Всички текстове и книгиКоментари
Свързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Добави коментар