Любомир Весов

Любомир Илиев Весов, български поет и революционер, е роден на 30 август 1892 г. във Велес.

През 1907 г. напуска софийската гимназия и няколко години се сражава като четник с турския аскер за свободата на Македония. Участва като доброволец в МОО през Балканската война. През Първата световна война е ротен командир, известно време е комендант на град Крушево. По-късно следва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски”.

През 1922 г. заминава за Македония. Самоубива се на 05 ноември 1922 г. в село Острилци, Крушовско, обграден от сръбска полиция.

Печата стихове от 1913 г. Публикува стихове в сп. “Демократически преглед”, “Земя”, “Везни” и др. Превежда руски поети – А. Бели, Ф. Сологуб, Н. Гумильов и др. Посмъртно е издадена стихосбирката му “Стихотворения” (1923).

За творчеството му пишат Симеон Андреев, Александър Дзивгов, Васил Пундев, Йордан Стубел, Димитър Талев и др. През 1998 г. е издадена книгата му “Желание” (изд. “Македония прес”).