Забрава

Забрава

Очите ти влюбени забравих
и бръчиците, когато се смееш
срещу желанието се изправих
света със мен да завладееш.

Устните ти плътни забравих
и усмивката, която ме сгрява
обич пристрастяваща оставих
топлина, макар да ми дарява.

Ръцете ти силни забравих
около кръста ми нощем обвити
по пътя се спирах и бавих
със спомените сякаш впити.

Забравих напълно, изцяло
далечна е мисълта за нас
заставайки пред огледало,
не помня даже коя съм аз.