Светлините на града

Светлините на града

Не искам да обичам празна стая,
в която няма никой сутринта.
Животът в нея бързо си отива,
затворя ли и входната врата.

Стените й са пълни със картини,
рисувам ги по памет през деня.
Понякога забравям за дома си
и скитам по алеите с цветя.

Потъвам в улици и звучен смях.
Обичам да е шумно покрай мен.
Загадъчно се сливам със тълпата,
изгубвам се в магичният й плен.

Връщам се назад във времето,
но после се прибирам у дома.
Моята стая притежава Космоса,
и нейният прозорец е света.

Градът й е спокоен и заспива.
Във черно-бели филми е нощта.
Очите ми поглъщат тъмнината
и търсят светлините на града.