Сбогом, море

Сбогом, море

Още е топло, още е лято,
но от час там над нас се върти
без да спре първото щърково ято.

То се сбира, разрежда се,
дълго се вие на различни етажи,
сбогом, море, дойде време
и ний да събираме вече багажа.

Сбогом, мое море, не е весел тоз час,
даже просто ми иде да плача,
таз жена не съм аз,
таз жена съм само една тишина.

Дни, години, какво ни остава,
като твоята пяна във шепата мре,
чезнат зависти, страсти и слава,
дъх на сол, водорасли,
влей от своето спокойствие в мен.

И какво е животът: един миг
тъкмо почнал и ей го изтече
и не сбогом е той, а панически вик
този път със жажда и скръб – той е вечен!