 
    
    Самоизмама/Магия
	Боса в тревата да тича...
	Туй бе любовта сутринта!
	Следобяд я видях да пресича.
	Вече липсваше... О, чудо – спря!
	Затичах се, спънах и паднах
	със поглед във нея вторачен.
	Продължих, наблизо застанах,
	но чувствах се леко уплашен...
	Как и какво да направя?
	Та тя бе истинска дама!
	Към нея коси заразвява
	детенце. Нарече я мама.
	Обърнах се, рязко завих-
	до нея дойде и съпруга.
	Навярно я късно открих...
	или я обърках със друга.