Покриви

Покриви

Отдавна се превърнах в теб.
Наричай ме превзета територия.
Не помня нищо. Нямам си „без теб”.
И имам всичко. Само на теория.

Една вълшебна приказка наяве.
Отдавна мразя да заспивам и сънувам.
Защото всичко е красиво. Като сън.
Не ми се е налагало да се преструвам.

Да я живея всеки път, когато се родя.
Ще си разказваме за хилядите тайни.
Лежим над покривите на града.
Там сме повече. Повече от безкрайни.

Където има въздух и звезди.
И можем да мълчим и да говорим.
За всичко. Само се усмихвай.
Но ако искаш, можем и да си поспорим?

Сега мълчим. И не говорим за клишета.
Не се ядосвай, ако нарека историята своя.
Пак е топло и красиво. Като теб.
Нощта е наша. Аз съм само твоя.